Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Прочувствените въведения приключиха и бе поръчано айс-кафе за трима. Сенаторът от Мичиган заговори:

— Никога преди не съм идвал тук. Един от моите помощници откри това място. Както изглежда, е много популярно.

— Идването ми тук е просто една прищявка, сеньоре. Нашите домакини преди една вечер в Палм Бийч го споменаха и ме заинтригуваха.

Сенаторът се огледа. Погледът му се оживи.

— Получихте ли материала, който ви изпратих снощи в хотела?

— О, да, разбира се, и дори го прегледахме с Данте за няколко часа. — Vero, Dante? Le carte di ieri sera, ti ricorti? 96 96 Нали, Данте. Документите от вчера, помниш ли? — Бел. ред.

— Certo, Zia, altro che. 97 97 Разбира се, лельо, разбира се. — Бел. ред.

— Той и баща му, баронът, са най-искрено заинтересувани, но повдигнаха и няколко въпроса.

— Това е естествено. Проучването е сравнително детайлен преглед на индустриалните перспективи, със задълбочен анализ на всяка възможност. Ако има интерес към него, моят персонал може да осигури и допълнителни данни.

— Това, разбира се, може да бъде поискано по-късно, вече за по-сериозни преговори. Сега вероятно можем да поговорим за, както го нарекохте, общия поглед на нещата.

— Както обичате. Кои области по-специално?

— Профсъюзите, сеньор. Както казвате вие, инициаторите, ние бихме могли да инвестираме стотици милиони долари. Приемлив риск е и баронът никога не е отказвал, но ще е необходим поне някакъв контрол, който да затвърди почтеността, нали така?

— Ще ви попитам отново, контесо, кои райони по-точно ви интересуват? Контрол е прекалено груб термин в нашата икономика.

— Мисля, че безработица е още по-груб термин. Но може би „контрол“ носи неприятния нюанс на забраната. Би могло да се нарече така: „Документи на взаимно разбирателство“.

— Какви например?

— Вярно е, че при първия знак на финансово благоденствие това може да се окаже беда. В такава ситуация различни синдикални организации биха въвели извънредни ограничения.

— Това лесно може да се избегне — прекъсна я Несбит. — И двата персонала, тук и в Ленсинг, извършиха и малко мисионерска работа в този район. Аз самият проведох голям брой разговори. Профсъюзите са станали значително по-изтънчени, поне що се касае за икономика. Много техни членове са били безработни около 2–3 години. Те не трябва да трошат златното яйце на поелата риск гъска. Питайте японците, които притежават заводи в Пенсилвания, как е в Каролина, и бог знае къде още.

— Вие нямате представа колко ни облекчавате, сеньор.

— Вие ще усетите това облекчение и ако прочетете прогнозите за продуктивността и възвръщането на вложеното. Какво още?

— Не е ли винаги все същото, във всяка страна, в която индустриалците преговарят с правителствата? — А данъците? — попита тя законодателя и челото му се смръщи. В изражението на лицето му се появи неодобрение.

— Те са справедливо събирани, контесо.

— Не, не, не, сеньор! Разбрахте ме погрешно. Както казват вашите американци, смъртта и данъците са неизбежни… Но аз се придържам към това, което е по-характерно за италианския бизнес. В Америка изглежда естествена твърде необичайната за европееца намеса на правителството в бизнесобществото. Най-характерното за италианския бизнес е, че сигурността и неприкосновеността са първото и най-почитано условие за контакти. Слушали сме ужасни истории за отлагания, причиняващи милиони загуби поради една или друга бюрократична процедура — локален, щатен и федерален са изразите, които сама съм чувала тъй често, както ги е чувал и баронът.

— Сигурността — и толкова неприкосновеност, колкото пазарът изисква — преди всичко — каза сенаторът, усмихвайки се. — Възможностите на моя щат, както е написано и в Конституцията, напълно ще ви уверят, че не може да има никакви нежелателни намеси. Ние не можем да си позволим да бъде иначе. В услуга на моите избиратели ще отбележа това в доклада си.

— Отлично. Това е прекрасно… Има още едно, последно нещо, сеньор сенаторе, и това е лична молба, която вие можете да откажете съвсем спокойно, без да накърните позициите си.

— Каква е тя, контесо?

— Като всички известни светски мъже моят брат, баронът, таи в себе си известна справедлива гордост. Не само поради постиженията си, но и благодарение на семейството си, особено на своя син, който е пожертвал нормалното безгрижно юношество, за да предостави възможностите и дарбите си в помощ на своя баща.

— Той е много приятен млад човек. Като всички други аз четох във вестниците материалите за неговото приятелство с тази прекрасна телевизионна актриса Анжел Капел.