Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Какво говориш, за бога?

— Откакто оставихме онези нестандартни пушки, които имахме в Горда, си позволих да купя оръжие — имах предвид, че си си наумил това за пилота. Валтер, девет откоса, три пачки на всеки. С двайсет и половина инча, цев, много дискретно пъхната в джоба на якето.

— Тя знае ли за него? — попита тихо Хайторн, гледайки Кати.

— Не съм чувала да е уволнявала някого в яда си — отговори майорът, — но разбира от добро оръжие.

— Ти как си с мозъчната хирургия?

— Разбирам и от някои други процедури.

— Виж, не мисля, че е много готино да нося автоматичен пистолет и три пачки патрони точно сега, и то навън. Честно казано, аз съм толкова висок и симпатичен, че няма начин да не ме забележат хората по улиците.

— Ти си върхът на скромността, лейтенанте.

— О, и ти не си много лош сам по себе си, въпреки че си прекалено улегнал.

— Сега в апартамента, Кати — каза Тайръл.

— Свързвайте се с мен на всеки половин час.

— Когато можем.

— Ашкелон! — извика гласът от обществения телефон в хотела „Хей Адъмс“ във Вашингтон.

— Тук съм, Йерусалим — каза Баярат. — Какво стана?

— Мосад! Арестуваха лидера ни!

— Как?

— Имаше парти в кибуца Орхун, извън Тел Авив. Няколко човека, по-малко пияни от другите, го откриха. Изнасилвал една еврейка в полето.

— Пълен идиот!

— Сложиха му белезници в затвора на кибуца и зачакаха офицерите от Тел Авив.

— Можем ли да се доберем до него?

— Има един евреин, който можем да подкупим. Сигурни сме в това.

— Тогава го направете. Убийте го. Не можем да му позволим да мине разпит с наркотична инжекция.

— Така да бъде. Ашкелон завинаги!

— Завинаги — каза Баярат, поставяйки телефонната слушалка.

Нилс Ван Ностранд вървеше из библиотеката на огромното си имение във Феърфакс, Вирджиния. Огромната стая беше почти празна, багажът беше опакован в кутии и кашони, всички до една обозначени с корабни етикети от нает склад в Лисабон, Португалия. Трябваше да бъдат изпратени в един замък по бреговете на Женевското езеро.

Останалата част от къщата, интериорите и земите й, оборите, конете, различната жива стока — домашни животни и дивеч, бяха продадени предварително на саудитския шейх, който официално трябваше да вземе имението след 30 дни. Тази сделка беше нещото, което Ван Ностранд търсеше. Тя надмина всичките му очаквания.

Той отиде до бюрото, вдигна обезпечения срещу подслушване телефон и набра номер.

— Скорпион три — каза глас на линията отсреща.

— Тук е първи и ще бъда кратък. Напускам.

— Боже мой, това ме шокира! Ти беше като опорна скала за всички нас.

— Случват се тези неща. Зная кога да напусна играта. Ако случайно се обади жена, представяйки се като Бая, дай й това, от което има нужда. Това е заповед на padrone.

— Ясно. Ще се чуем ли още веднъж?

— Откровено казано, съмнявам се. Имам да довърша един последен ангажимент и след това се оттеглям завинаги. Скорпион номер две има огромен опит, но не може да се похвали с произхода, обкръжението и властта, които имаш ти, и не е тъй изискан. Краката му не стигат дъното. Може да затъне.

— Искаш да ми напомниш, че имам адвокатска фирма във Вашингтон.

— Владееш се, както винаги. Утре сутринта ще бъдеш Скорпион номер едно.

— Това е чест, която ще нося до гроб.

— Надявам се да е по-дълго.

Баярат се измъкна от таксито, давайки знак на Николо да побърза. Докато той излизаше, тя се разплати с шофьора през прозореца.

— Благодаря, лейди. Много мило от ваша страна. Това не е ли младият човек, за когото четохме по вестниците, от Италия?

— Той е, сеньор.

— Почакайте, ще кажа на жена си. Тя е италианка. Тя донесе в къщи един вестник от Шопърс Уърлд със снимки на актрисата Анжел Капел и негово височество.

— Те са само добри приятели.

— Аз не съдя никого, лейди. А тя е страхотно момиче, всички я обичат. Онези сензационни вестници са боклук!

— Тя е прекрасна. Благодаря ви, сеньор.

— Хей, удоволствието е мое.

— Ела, Данте. — Баярат хвана рамото на Николо, бутайки го напред към модерното кафе Джордж Таун. Обядващата тълпа беше доста разнообразна. Имаше матрони, облечени в коприна, по-млади жени, в последния вик на модата, заедно с обичайния парад на богатите и новозабогателите — явните новоизлюпени, в чиито лица се отразяваха мечтите им да са най-красивите и ярките. Там закусваха и няколко души от Конгреса, които нетърпеливо поглеждаха ръчните си часовници.

— Запомни, Нико — каза Бая, като направи няколко угоднически жеста сред още по-сервилните посрещачи. — Ето го сенатора, с когото се срещнахме в Палм Бийч, адвоката от щата Мичиган. Името му е Несбит.