Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Тогава видя надписа, набързо надраскан с боя и закован на стълбовете. „Опасност. Пилонът е в ремонт. Лодкари, стойте настрана, докато повредата бъде отстранена.“

За бога, беше почти шест вечерта. Повърхността на водата потъмняваше, отдолу беше непроницаема поради удължаващите се сенки под залязващото карибско слънце. Никой не би поправял пилони при тези условия. Кеят можеше да се сгромоляса и да затрупа водолаза с тежестта си, без сянката отгоре да може да го предупреди. Тайръл изтича през демаркационната линия до единствената работилница, която беше далече надясно по ширналия се пристан. Виждаха се релси и тежки лебедки, потопени във водата. Нямаше никой вътре. Това е лудост! Мъже да работят под водата в този час на деня, без наблюдение отгоре, без кислород и медицинска помощ в случай на авария? Той изтича вън от работилницата и пое надолу към плажа, който водеше до стълбите на кея. Усети как един облак скри от погледа лъчите на залязващото слънце. Как можеше някой да работи по този начин? Той беше ремонтирал кораб при подобни условия, но само с наблюдение отгоре и предварително приготвени шлангове. Те бяха готови да го изтеглят при опасност. Той се качи по стълбите и внимателно излезе на кея. Облаците закриха слънцето. Сега бяха по-тъмни, дъждовни облаци.

Първото инстинктивно действие, което искаше да предприеме, беше да вдигне тежководолаза и с авторитета на морски офицер, какъвто беше, да повика всички и да им каже колко са глупави, а после да ги освободи за нощта.

Но авторитетът му намаляваше с всяка негова крачка. Нямаше никакви шлангове за въздух, нямаше въздушни мехурчета в тъмната вода. Нямаше никой на кея, нито под него. Крайбрежието беше пусто.

Изведнъж прожекторите на кея, които бяха окачени на алуминиеви стълбове, светнаха ослепително. После усети леденостудено рязване, нанесено отстрани на лявото му рамо, придружено от оглушителен изстрел. Той притисна раната и се хвърли от кея във водата. Чуваше стакатото на изстрелите. Гмурна се под повърхността. По причини, които не можеше да обясни, позволи на паниката да го води. Плува под водата толкова дълго, колкото дъхът му позволи, в посока към най-близката яхта, за която си спомняше. Пое си дъх два пъти, като показа на повърхността само лицето, за да напълни дробовете си. Продължи, докато усети твърдото дърво на корпуса на яхтата. Изкачи се до повърхността, до линията на потапяне. Пое си дъх отново и се гмурна отдолу до другата страна на яхтата. Качи се на планшира. Огледа кея. Сега той беше наполовина нашарен от залеза, наполовина огрят от прожекторите. Неговите убийци се бяха навели в края на кея и се взираха във водата.

— Suo sangue 23 23 Неговата кръв. — Бел. ред. ! — извика единият.

— Non basta 24 24 Не е достатъчно. — Бел. ред. ! — изрева другият, като скочи в моторната лодка и пусна мотора. Даде инструкции на другия да отвърже въжето и да скочи в лодката. Лупарът 25 25 Ловджийска пушка с отрязана цев. му беше под ръка. Те започнаха да кръстосват пристанището с един калашников и един лупар в ръцете.

Хайторн се плъзгаше под планшира на яхтата, която беше достигнал. Скоро намери това, което очакваше да открие сред риболовните принадлежности — прост рибарски нож. После се прокрадна през борда и се спусна във водата. Обувките му бяха изчезнали. Събу и панталоните си, като се стараеше да запомни къде потъват, в случай, че оживее. После се измъкна от памучното си яке и странно, но си мислеше как Джефри Кук ще трябва да му плати освен парите, още и за самолета и за загубените дрехи. Заплува в тъмните води, но изведнъж осъзна, че човекът в малката лодка държи мощен прожектор, с който продължава да шари над огретите от залеза води. Тайръл се гмурна дълбоко под лодката и скоро чу над главата си мотора й.

Отмервайки движенията си, Хайторн изплува до повърхността направо зад лодката. Сграбчи металната обвивка на мотора. Главата му беше встрани от корпуса. Ръката му, в сянката, пречеше на руля да се върти. Вбесен и объркан от това, че моторът не се подчинява на командите му, кормчията се наведе през кърмата на по-малко от една стъпка до повърхността. Очите му се опулиха, виждайки ръката на Тайръл, като че ли беше някакво пипало на чудовище, появило се от дълбините. Преди кормчията да може да извика, Хайторн мушна острието на рибарския нож в тила му. Лявата ръка на Тайръл се издигна и хвана гърлото на провалилия се убиец, така че никакъв звук да не надвиши шума на мотора. Издърпа рязко трупа зад борда във водата и внимателно, като се движеше покрай витлото, се качи на седалката на убития. Мъжът отпред упорито осветяваше повърхността около носа на лодката. Хайторн грабна автомата и каза силно: