Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Кристиянстед беше същата дупка, старо момче, както и Ангуила — каза Кук от Вирджин Горда. — Струва ми се, че всички гонихме вятъра. Връщаш ли се този следобед?

— Не, ще проследя още нещо.

— Открил си нещо?

— Открих и го загубих, Джеф. Важно е за мен, не за теб. Ще се обадя по-късно.

— Моля те, направи го. Имаме още два доклада, които Жак и аз ще вземем.

— Остави на Марти координатите, където мога да те намеря.

— Механикът ли?

— Да, същият.

Поплавъкът на самолета-амфибия се допря до спокойната повърхност и се спря в полукръглото укритие от отвесни скали на частния остров. Пилотът направи маневра със самолета към късия док, където ги чакаше един пазач, въоръжен с пушка с къса цев. Мафиотът хвана крилото, което беше над дока, и задържа самолета неподвижен, докато Баярат стъпваше на поплавъка. Тя хвана ръката му, оставила крилото, и скочи на дока.

— Padrone прекара добре днес, сеньора — каза мъжът със силен акцент, като викаше, за да бъде чут през шума на витлата. — „Да те виждам отново е по-добро от всички терапии в Маями“, пееше той в банята, докато го миех.

— Можеш ли да оправиш нещата тук? — попита Баярат бързо. — Трябва да отида при него веднага.

— Какво има да се оправя, сеньора? Ще избутам крилото към водата, нашият amico silenzioso 20 20 Мълчалив приятел (итал.). — Бел. ред. ще направи останалото.

— Va bene! 21 21 Добре (итал.). — Бел. ред. — Амая забърза нагоре по стълбите, като се задъха, докато стигне върха. Беше по-добре да не показва безпокойство. Padrone пропъждаше всеки, който показваше признаци на объркване. Тя не се чувстваше объркана, но фактът, че нейното присъствие е известно в разузнавателните среди на всички острови, я стресна. Бяха вербували дори излезлия в оставка Хайторн. Като дишаше дълбоко, Баярат вървеше нагоре по извитата, покрита с плочки пътека. Натисна бронзовата брава. Стоеше в рамката на вратата и едва виждаше немощната фигура в инвалидна количка. Padrone по детски й махаше от средата на огромното каменно фоайе.

— Ciao, Ами! — каза padrone, като се усмихваше слабо, с малкото сили, които можеше да събере. — Прекара ли добре, моя единствена дъще?

— Въобще не стигнах до банката — отговори Баярат рязко и влезе вътре.

— Жалко. Защо? Обожавам те, дете мое, и няма да разреша никакви банкови преводи да бъдат прехвърляни към теб. Твърде рисковано е, а познатите ми в Средиземноморието могат да изпратят всичко, от което имаш нужда.

— Не се тревожа за парите — отговори Амая. — Мога да се върна утре и да ги взема. Това, което ме засяга, е, че американци, англичани и французи знаят, че съм на островите!

— Но, разбира се, че знаят, Ами! Аз знаех, че идваш. Откъде мислиш, че го научих?

— Мислех, че е чрез Бекаа.

— Не ти ли споменах Дьозием, Ми-6 или американците?

— Прости ми padrone, но филмовата звезда у теб често преувеличава.

— Molto bene! 22 22 Много добре (итал.). — Бел. ред. — разсмя се инвалидът с дрезгав глас. — И все пак не е напълно вярно. Имам достатъчно важни американски приятели. Те ме информираха, че имало тревога заради теб тук, по островите. Но в кой район, кой остров? Никой не знае как изглеждаш. А ти си майстор на различните външности. Къде е опасността?

— Помниш ли мъжа с име Хайторн?

— О, да, да, разбира се. Един дискредитиран офицер от морското разузнаване на САЩ, който, както разбрах, е бил женен за съветски двоен агент. Ти откри кой е той и си устрои среща с него. После му се радваше в продължение на няколко месеца, докато се съвземаше от раните си. Мислеше, че ще можеш да научиш нещо от неговия опит.

— Това, което научих, не беше ценно, но той е отново в службите и души за Баярат. Налетях на него днес следобед и бях с него досега.

— Колко интересно, дъще моя — каза padrone, а неговите воднисти очи изучаваха лицето на Баярат. — И какво щастие за теб. Ти беше много щастлива през онези месеци. Спомням си добре.

— Човек понякога получава някои малки удоволствия, padrone. Той беше един неразбиращ инструмент, който исках да използвам по предназначението му.

— Един инструмент, който произвежда музика в теб може би?

— Глупости.

— Ти пееше и подскачаше наоколо като дете, каквото никога не си била.

— Твоите филмови спомени изкривяват наблюденията ти. Просто се чувствах добре, това бе всичко… Той е тук, разбираш ли? Той ще отиде до Саба и ще ме търси там!

— О, да, спомням си. Един въображаем стар чичо — французин. Нали така?

— Той трябва да бъде убит, padrone!

— Защо не го уби този следобед?