Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Заповядай, скъпи мой — каза тя, като придържаше чашата до устните му. Вдигна дясната си гърда и я постави до дясната буза на Тайръл. — Трябва да запомня всеки момент с теб.

— Ти изглеждаш и се чувстваш отлично … мисля, че това е военен термин.

— Приемам го, командире… О, забравих, ти не харесваш тази титла.

— Знаеш за Амстердам — каза Хайторн едва разбираемо. — Мразя титлата… О, боже, напих се и не мога да си спомня кога… бях пиян за последен път.

— Въобще не си пиян, скъпи мой. Ние само празнуваме. Не се ли споразумяхме за това?

— Да… да, сигурно.

— Люби ме още, скъпи мой!

— Какво…? — главата на Тай падна настрани. Беше се напил. Отдавна не беше поемал толкова много алкохол.

Доминик стана тихо от леглото. Отиде до дрехите си, метнати на стола под прозореца и бързо се облече. Изведнъж тя забеляза памучното яке на Хайторн на пода, където го беше захвърлил. Едно характерно за острова яке — с четири външни джоба, носеше се на голо под горещото тропическо слънце. Обаче не якето привлече вниманието й, а прегънатият, полусмачкан плик, ограден със сини и червени ленти — официално писмо. Измъкна го от джоба и разгъна белия лист, изписан с гъст, прецизен почерк. Отиде до прозореца, за да вижда по-ясно. Беше написано на бланка.

„Обекти: зряла жена, която пътешества с мъж, приблизително двойно по-млад от нея.

Детайли: описанията са непълни, но може да бъдат Баярат и младият й придружител, забелязани в Марсилия. Имената от кораба от остров Сейнт Мартин: фрау Марлене Рихтер и Ханс Бауер, внук. Баярат няма навика да използва немски имена, нито е установено, че говори немски. Не се изключва възможността да го владее.

Контакт: инспектор Лорънс Мейджър, шеф на островната охрана на Сейнт Бартелеми.

Посредник: името се предоставя при нужда.

Метод/операция: да се доближават обектите отзад, с извадено оръжие. Извикване на името Баярат и готови за стрелба.“

Доминик хвърли бърз поглед към следобедното слънце през прозореца, докато пъхаше листа в плика. Върна го обратно в памучното яке. Като се изправи, тя погледна голото тяло на леглото. Нейният великолепен любовник беше излъгал. Капитан Тайръл Хайторн от „Олимпик Чартърс“, САЩ, Вирджинските острови, беше отново командирът Хайторн от морското разузнаване както в Амстердам. Вербуван беше да преследва една терористка от долината Бекаа, чието пътешествие е било проследено от Марсилия до Карибско море. Колко трагично и колко трагикомично, мислеше Доминик, докато отиваше до бюрото и си прибираше чантата. После застана до нощното шкафче и пусна радиото. Постепенно увеличи звука до край. Яростният ритъм на островната музика изпълни стаята. Хайторн не се помръдна.

Толкова ужасно, толкова ненужно… Такава болка. Тя не смееше да признае, а когато го отричаше, увеличаваше раната. Беше измислила едно същество, което в истинския си живот трябваше да убива, за да живее. Ако имаше един състоятелен съпруг, който да поддържа нейните каузи… Де да беше всичко това толкова просто, толкова лесно, но не беше! Тя обичаше Хайторн, ума му, тялото му, дори неговото страдание, защото го разбираше. Но това беше реалният свят, не фантазия.

Тя отвори чантата си и бавно, внимателно изтегли малък автоматичен пистолет. Постави го срещу възглавницата, подвита над лявото слепоочие на Хайторн. Нейният показалец се сви над спусъка, на милиметри от изстрела, а музиката — регато-калипсо, стигна до кресчендо… Тя не можеше да го убие! Ненавиждаше се, но не можеше да го направи! Обичаше този мъж толкова силно, както беше обичала героя от Ашкелон!

Амая Баярат върна пистолета си в чантата и излезе от стаята.

Хайторн се събуди. Главата го цепеше, очите му виждаха неясно. Внезапно осъзна, че Доминик не е до него в леглото. Къде беше тя? Той скочи на крака, моментално изтрезнял, и потърси старомодния телефон. Видя го на отсрещната масичка до леглото и се хвърли през чаршафите. Вдигна слушалката и набра оператора.

— Жената, която беше тук! — извика той. — Кога излезе?

— Преди повече от час — каза чиновникът от рецепцията. — Една красива лейди.

Тайръл тръшна слушалката. Влезе в малката баня и напълни мръсния умивалник със студена вода. Потопи лицето си в нея, а мислите му бяха на остров Саба. Със сигурност тя нямаше да се върне в Париж, без да види чичо си още веднъж… Преди това той трябваше да се свърже с Джефри Кук на Вирджин Горда, дори само за да му каже, че разходката му излезе провал.