Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Не, не беше толкова дълго.

— Не, не беше.

— Помниш ли как се срещнахме? — попита Хайторн с топъл глас. Очите му бяха вперени в нейните.

— Как мога да забравя? — отвърна тя, като меко се усмихваше и стискаше ръката му. — Бях взела лодка под наем и плавах покрай Сейнт Томас. Опитвах се да я докарам до пристана, който ми бяха казали да използвам.

— Опитвала си се? Ти идваше с издуто платно, сякаш се състезаваше на финал. Ти летеше към мен с пълна сила.

— Не знам колко си се уплашил, но със сигурност беше ядосан.

— Доминик, моят платноход беше закотвен точно срещу летящата ти лодка.

— О, да, ти стоеше на палубата, махаше с ръце и ме псуваше, но тогава аз наистина успях да не те улуча, нали?

— Все още ни ми е ясно как го направи.

— Ти не можеше да го видиш, драги мой. Беше толкова ядосан, че падна във водата.

Двамата се засмяха, наведени един към друг над масата.

— Толкова ме беше срам — продължи Доминик. — Но аз ти се извиних, когато дойде на брега.

— Да, извини се на чаша уиски. Твоето връхлитане ме направи предмет на завист от страна на всички… И така започнаха няколкото най-щастливи месеца в живота ми. Това, което помня най-добре, бяха плаванията, които правехме сами до малките островчета. Спяхме по плажовете… правехме любов там.

— И се обичахме, драги мой.

— Можем ли да почнем отново? Миналото отшумява и аз не съм вече толкова откачен. Дори ме знаят като човек, който се смее много и разказва глупави вицове, а ти ще харесаш брат ми… Можем ли да почнем отново, Доминик?

— Омъжена съм, Тай.

Хайторн се почувства така, сякаш беше ударен от носа на океански лайнер в гъста мъгла в морето. За известно време не можеше да говори, нито да поеме дъх. Успя само да наведе очи и да се постарае да диша нормално. Започна да пуска ръката на Доминик. Тя рязко го спря и покри със свободната си ръка уловените им ръце.

— Моля те, недей, драги мой.

— Той е щастлив човек — каза Тайръл, втренчен в ръцете им. — Хубаво момче ли е?

— Той е сладък и предан и много, много богат.

— Две на три в негова полза, защото аз щях да съм само предан.

— Богатството помогна, не отричам. Нямам особено скъпи вкусове, но желанията ми не са евтини. А и професията ми на моделиер определено изисква хубав апартамент и прекрасни дрехи. Безгрижно поемам и такива луди походи. Радостна бях да го оставя в къщи. Никога не съм се чувствала добре, когато показвам модели, които публиката не може да си позволи да купи.

— Ти си в друг свят, лейди. Ти си една щастлива омъжена жена.

— Не бих казала — промълви Доминик тихо, твърдо, а очите й бяха фокусирани върху съединените им ръце.

— Нещо изпуснах ли?

— Брак по сметка, както го е казал Ларошфуко.

— Моля? — Хайторн вдигна очи и се вгледа изучаващо в пасивното й лице.

— Съпругът ми е хомосексуалист.

— Благодаря на Господа за услугите, малки и големи…

— Той ще намери това за забавно… Ние водим странен живот, Тай. Той е доста влиятелен и изключително щедър не само когато ми помага да откривам фондове, но и в контактите си с правителствата, от които често се нуждая.

— Като при онези специални документи, които спомена? — каза Тайръл.

— Точно с Ке д’Орсе. — Доминик се усмихна със своята съучастническа усмивка. — Той казва, че това, което прави, съвсем не е толкова важно, защото аз съм неговото голямо предимство.

— Очевидно. Никой не може да го отрече, когато ти си до него.

— О, той отива по-далеч от това. Настоява да привличам клиенти от по-висока класа, защото само най-заможните могат да си позволят да ме виждат. Това е шега, разбира се. — С въздишка, Доминик пусна ръцете му.

— Разбира се. — Хайторн сипа останалото вино в чашата си и се облегна назад в стола. — Ти си тук, за да посетиш своя чичо от Саба? — попита той.

— Боже мой, аз наистина забравих! Трябва да звънна в банката и да се свържа с адвоката му… Сега знаеш какво се случи с мен.

— Бих желал да го повярвам…

— Можеш, Тайръл — прекъсна го меко Доминик, като се навеждаше напред, а кафявите й очи бяха втренчени в неговите. — Наистина можеш, драги мой… Къде е телефонът? Сигурна съм, че го видях някъде…

— В преддверието е.

— Ще се върна след минути. Милият стар чичо мисли да се мести отново. Съседите му са станали твърде подозрителни.

— Саба е най-уединеният остров, доколкото си спомням — каза Тайръл, като се смееше. — Няма телефони, няма поща и по възможност няма посетители.

— Аз настоявах за сателитна антена — Доминик отмести стола си назад и стана. — Обича да гледа футбол. Има го за черна магия, но го гледа постоянно… Ще бързам.