Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— По-умен ли е, отколкото го мислехме?

— Не! Той е едно ранено животно, което се нуждае от подкрепа, следователно е идеална мишена.

— Какво ще кажеш за себе си, дъще? Преди четири години, спомням си добре, пълнеше тези стаи с възторжени песни. Очевидно тогава много държеше на този човек.

— Не ставай смешен! Само преди часове щях да го убия. Добре че навреме осъзнах, че от рецепцията ме видяха с него… Ти одобри моето решение, padrone, дори похвали моето усърдие. Какво мога да кажа?

— Ти нямаш думата, Бая. Аз казвам! Ще те откарат със самолет до Сейнт Бартелеми. Взимаш си парите сутринта и после ще те заведат до Маями или където кажеш.

— А какво ще стане с моите срещи? Хората очакват да видят мен.

— Ще се погрижа за тях. Ще ти дам телефонен номер. Те ще извършат необходимото. С теб ще се свържат хора от по-високо ниво на властта. Ти си все още моята единствена дъщеря, Ами.

— Padrone, телефонът! Знам точно какво да правя.

— Разчитам първо да ме информираш.

— И двамата имаме приятели в Париж?

— Naturalmente 34 34 Естествено. — Бел. ред.

— Molto bene 35 35 Много добре. — Бел. ред.

Хайторн отчаяно се нуждаеше от самолет, но това не беше най-важното. Трябваше да се свърже с един гаден плъх на име капитан Хенри Стивънс от морското разузнаване на САЩ. Споменът от Амстердам изведнъж оживя. Сейнт Бартелеми и изчезването на Доминик предизвикваха твърде сходни чувства с тези от ужасните събития, които доведоха до смъртта на жена му. Нищо нямаше смисъл. Стивънс беше свързан косвено. Той трябваше да знае! След като беше дал хиляда френски франка и беше казал буква по буква името си и придобития си ранг на самотния, незаинтересован радиооператор в контролната кула, която нито беше кула, нито имаше голям контрол над нещо освен осветлението, той получи възможността да ползва телефона на аеродрума на Саба. Беше запомнил номера в Маями.

— Морски отдел — каза гласът от 1500 мили на север.

— Подразделение едно, разузнавателно, моля. Секретен код четири — нула.

— Тревога ли, сър?

— Правилно, моряк.

— Тук едно — каза втори глас няколко мига по-късно. — Правилно ли разбрах, че това е четири — нула!

— Да, правилно.

— От какво естество?

— Това може да бъде предадено само на капитан Стивънс. Намерете го. Сега.

— Работя извънредно. Кой сте вие?

— Амстердам. Кажете му само това. Той ще пожелае да побързате.

— Ще видя!

Сдържаният морски офицер очевидно видя за секунди, защото гласът на Стивънс се извиси мощно.

— Хайторн?

— Сигурен бях, че ще схванеш връзката, кучи сине.

— Какво има?

— Дяволски добре знаеш какво означава! Твоите роботи ме откриха и защото твоето малко его не може да накара МИ-6 да ме вербува, ти я отвлече, за да откриеш каквото можеш, защото знаеш, че не бих ти казал нищо! Ще предам задника ти на военен съд, Хенри.

— Уф, запомни, нямам представа къде си или коя е тази, за която говориш. Прекарах два въшливи часа с шефа на ЦРУ вчера и този задник беше сърдит, че ти дори не ми говориш. А сега ми проглушаваш ушите за някакво „намиране“, където и да си, по дяволите, и отвличане на жена, за която никога не сме чували. Разкарай се!

— Ти си шибан лъжец! Ти излъга в Амстердам.

— Имах веществено доказателство и ти го видя.

— Ти го изгради.

— Не съм изграждал нищо, Хайторн. То беше изградено за мен.

— Това е същата история както с Ингрид!

— Идиотщини! Няма никой на островите, който да знае нещо за теб. Нито знаем за някаква жена!

— Наистина ли, капитане! Двама от твоите клоуни ми телефонираха тук и се опитаха да ми предадат една приказка за паника в Държавния департамент. Те знаеха къде съм. Останалото беше лесно дори и за тях. — Тогава знаят нещо, което аз не знам! И тъй като ще се срещна с всички така наречени клоуни тази сутрин, може би те ще ми кажат. Сигурно са ме проследили до Сейнт Бартелеми, видели са я с мен и са я отвлекли, след като е излязла.

— Тай, за бога, сбъркал си с всичко това! Разбира се, ние се опитахме като дяволи да те привлечем обратно. Щяхме да бъдем проклети глупаци, ако не бяхме го направили. Но фактически не успяхме, нали? Британци и французи успяха, но ние — не! Нямаме човек на островите, който да те познава отпреди.

— Не е трудно да бъда намерен. Дори давам обяви.

— И като се има предвид фактът, че искаме помощта ти, последното нещо, което бихме направили, е да задържим твоята приятелка за разпит. Това е твърде тъпо…

— Тя се връщаше в Париж днес, а утре трябваше да бъде в Ница. Нямаше да тръгне, без да се обади.