Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Извини ме — каза Тай, като гледаше в съучастническото лице на черния радист. — Имам да проведа още един разговор. Флотът ще плати.

Той набра по международната мрежа Горда.

— Тай-бой, къде си, дявол те взел? — извика Марти. — Предполагах, че ще се върнеш.

— Не можех… не мога… да намеря самолет от Саба. Опитвам се от три часа.

— Онези малки острови затварят рано.

— Ще доживея до сутринта, но ако не мога да хвана полет, ще ти се обадя да изпратиш самолет.

— Лесна работа, но имаш съобщение, Тай…

— От мъж на име Стивънс?

— От Париж. Преди два часа позвъниха от международните линии и попитаха дали си тук и естествено аз им казах, че приемам всички съобщения за теб. Ето го пред мен. От Доминик е. Има телефонен номер в Париж.

— Дай ми го! — каза Хайторн. — Задръж за минута. — Тай се обърна към радиста. — Очевидно не мога да хвана полет тази нощ, така че къде ще мога да отседна? Важно е.

— Ако е толкова важно, можете да останете тук. Има легло в стаята, ей там, но няма храна. Само много кафе. Моите началници ще напишат сметката на флота и сами ще вземат парите, но можете да останете. Когато затворя, ще донеса нещо за хапване. Сутрин идвам в 6.

— А ти ще получиш достатъчно пари от мен, за да кажеш на шефовете си да ни издрусат добре.

— Това е идея.

— Кой е номерът тук? — Радистът му го даде и Хайторн се върна до телефона, за да го повтори на Марти. — Ако човек на име Стивънс… или ако някой ме потърси… дай му този телефон, о’кей, и благодаря.

— Тай-бой — каза механикът предпазливо. — Заплашва ли те нещо, момче?

— Надявам се, не — отговори Хайторн, като прекъсна линията и набра номера в Париж.

— Allo, la maison de Couvier 36 36 Ало, тук е дом Кювие (фр.). — Бел. ред. — каза женски глас.

— S’il vois plait, la madame 37 37 Моля ви, повикайте мадам (фр.) — Бел. ред. — отговори Тайръл. Неговият френски език беше съвсем добър за случая. — Мадам Доминик, моля.

— Съжалявам, monsieur, мадам Доминик едва беше пристигнала, когато съпругът й се обади от Монте Карло, като настояваше тя да отиде при него веднага… Тъй като съм й доверено лице, може ли да попитам дали вие сте мъжът от островите?

— Аз съм.

— Тя ме инструктира да ви предам, че всичко е наред и ще се върне при вас веднага щом може! Моля господ за вас, monsieur. Вие сте това, от което тя има нужда, което тя заслужава. Аз съм Полин и вие трябва да говорите само с мен в тази къща, с никой друг. Ще си имаме ли код в случай, че мадам не може да говори с вас?

— Знам само един. Аз ще казвам: „Обажда се Саба“. И й кажете, че не разбирам. Тя не беше на острова.

— Сигурна съм, че има причина, monsieur. Уверена съм, че мадам ще обясни.

— Имам ви за приятел, Полин.

— Завинаги, monsieur.

На своя частен остров padrone свиркаше и се кикотеше, докато се придвижваше с количката до телефона. После набра номера на хотела в Сейнт Бартелеми, а неговият нов помощник подтичваше след него.

— Ти беше права, моя единствена дъще! — извика той в телефонната слушалка, след като стигна в стаята. — Хвана се! Кукичка, корда и тежест, както казват ограничените американци. Сега той има доверена приятелка в Париж, на име Полин!

— Разбира се, мой единствен татко — каза Баярат по телефона. — Но има друг проблем и той ме притеснява много.

— Какво има, Ами? Твоята интуиция е доказала, че е твърде вярна, за да се пренебрегва.

— Тяхната главна квартира временно е на яхт-клуба на Британска Горда… Какво са получили от МИ-6? Или от американското разузнаване?

— Какво искаш да направя?

— Изпрати животното от Маями в Порто Рико. Открий с кого работят там и какво знаят.

— Това е направено, дете мое.

Четири часа сутринта. Телефонът прониза тишината на празната контролна кула. Хайторн се изтърколи от леглото в паника, като примигваше с очи и се опитваше да се ориентира. Втурна се през отворената врата към телефона на бюрото.

— Да? — извика той. — Кой е? — повтори бързо, като разтърсваше глава, за да прогони съня.

— Стивънс, копеле — отвърна офицерът от разузнаването във Вашингтон. — Занимавам се с това в продължение на шест проклети часа и някой ден ще е добре да обясниш на жена ми, която кой знае защо се оказва, че те харесва, че съм работил за теб, а не съм обикалял нощните заведения с несъществуваща приятелка.

— Всеки, който използва фразата „обикалям нощните заведения“, няма защо да се тревожи. Какво си научил?

— Да започна с това, че всичко е погребано и ще е нужен археолог, за да го изследва. Този номер в Маями го няма в указателя, естествено…