Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Хайторн наблюдаваше иззад доковете как изтощеният мафиот се запрепъва при излизане от лекия прибой на плажа. Съвсем изтощен, той легна по очи на пясъка. Тялото му потреперваше в конвулсии, искаше да си поеме дъх. Беше се освободил от сакото и събул обущата си, но издутият десен джоб на панталона му показваше, че там лежаха нещата, които бе счел за необходимо да не губи. Тайръл разчиташе той да е запазил нужното — пощенският гълъб без послание беше ненужна птица.

Минаха две минути и мафиотът вдигна главата си. Непохватно той се изправи на крака и се огледа бързо наляво и надясно, очевидно за да се ориентира. Главата на мафиота спря да се върти, очите му се концентрираха върху железарската работилница. Това беше мястото, откъдето той и неговият партньор, сега мъртъв, бяха започнали операцията. Нямаше никой друг. Ключът за прожектора беше там, скритите пари. Имаше и телефон на тезгяха… В този момент, помисли си Хайторн, като си припомни дузина такива клопки в Амстердам, Брюксел и Мюнхен, жертвата е като програмиран робот. Трябваше да следва инстинкта си, за да оцелее. Това правеше и тоя.

Без дъх мафиотът изтича надолу по плажа до стълбите на работилницата. Придържайки се за перилата, той се изкачи, като от време на време държеше рамото си и правеше гримаси заради дразнещата го рана. Тайръл се усмихна. Неговото собствено рамо беше промито от морето и само леко кървеше. Убиецът стигна железарската работилница, ритна вратата и нахлу вътре. Секунди по-късно прожекторите бяха изгасени. Остана да свети само една лампа. Хайторн пропълзя до отворената врата и заслуша мафиота, който се разправяше с телефонния оператор в района на Карибско море.

— Si! Да, да, Маями numero — номер! — Мафиотът повтори числата и Хайторн ги запечата незаличимо в паметта си — Боже мой! Emergenza! 30 30 Спешно! — Бел. ред. — извика мафиотът, когато се свърза с Маями. — Cerca il padrone via satellite! Presto! 31 31 Потърси padrone по сателита! Бързо! — Бел. ред. — минаха секунди, преди паникьосаният човек, който сега се държеше за слабините, да заговори отново. Той извика:

— Padrone, esso incredible! Scozzi e morto! Un diavolo da inferno…! 32 32 Padrone, това е невероятно! Скорци е мъртъв! Дявол от ада…! — Бел. ред.

Тайръл не можеше да разбере всичко, но беше разбрал достатъчно. Имаше телефонния номер в Маями и знаеше за някой си, наречен padrone, до когото се стига със сателитна връзка. Човек тук, на островите, който подпомага и подстрекава Баярат.

— No capito! Nuova York. Va bene! 33 33 Не разбрах. Ню Йорк. Добре! — Бел. ред.

Тези последни думи също бяха трудни за разбиране. Мафиотът окачи слушалката и тръгна нервно към вратата. Беше му наредено да тръгне за Ню Йорк, където можеше да изчезне до повикване. Тайръл взе една от извадените на сушата, покрити с ръжда котви, които лежаха на платформата на работилницата, и когато убиецът мина през вратата, метна тежкия двузъб предмет към краката на мафиота, като засегна и двете му колена.

Мафиотът извика и падна на дъсчения под в безсъзнание.

— Ciao! — каза Хайторн, наведе се над тялото и пъхна ръката си в десния джоб на панталона, като извади всичко отвътре. Той прегледа предметите, погнусен от собственика им. Имаше обемиста библия на италиански, молитвена броеница и пачка с деветстотин френски франка — приблизително сто и осемдесет долара. Нямаше нито портмоне, нито чантичка, нито други документи.

Тайръл взе парите, стана на крака и бързо се отдалечи. На всяка цена трябваше да намери самолет и пилот.

Болнавата фигура в инвалидната количка се придвижи вън от кабинета в мраморното фоайе, където го чакаше Баярат.

— Бая, ти трябва да напуснеш веднага — каза той твърдо, — сега. Самолетът ти ще бъде тук до един час, а Маями праща двама мъже да стоят около мен.

— Padrone, ти си луд! Направила съм връзките — твоите връзки. Хората ще долетят насам да ме видят през следващите три дни. Ти потвърди депозитите в Сейнт Бартелеми; няма да има документирана следа.

— Има далеч по-лоша следа, моя единствена дъще. Скоци е мъртъв, убил го е твоят Хайторн. Маджио е в истерия на Саба, обявил е любовника ти за човек от ада!

— Той е само един мъж — каза Баярат студено. — Защо не са го убили?

— Бих искал да знам, но ти трябва да тръгнеш. Веднага!

— Padrone, как можеш въобще да мислиш, че Хайторн ще ме свърже с теб? Невероятно е дори да си помисли, че Доминик Монтен има някаква връзка с Баярат? Боже мой, ние се любихме днес следобед и той вярва, че аз летя в момента за Париж! Той ме обича, глупакът!