Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Значи казвате, че помощникът на Майерс е убил Ингерсол?

— Това е единственото обяснение.

— Но ако сте го видял при тръгването, защо той не е видял вас — човекът, когото почти е убил. А ако ви е видял, защо не е реагирал?

— Фоайето беше тъмно, аз носех тази шапка и залата беше препълнена. Освен това той прелетя покрай нас като бесен. Изглежда, имаше само една мисъл в главата си и тя беше да се измъква.

— И върху тези разхвърляни предположения вие искате да поставя под съмнение предаността на председателя на Началник-щабовете, човека, преживял четири години като военнопленник в Северен Виетнам и да го затворя?

— Това е последното нещо, което искам да направите! — каза Тайръл натъртено. — Искам да ми помогнете да направя това, което започнах да правя. Да потъна навътре, да се вмъкна в ядрото на тези хора колкото се може по-бързо… Той е част от „кръга“, нали, един от малкото хора, които се информират ежедневно, дори ежечасно, за напредъка на Момиченцето-кръв, така ли е?

— Естествено, той е…

— Аз знам кой е той — прекъсна го Хайторн. — Но той не знае, че аз знам, че е Скорпион.

— Значи?

— Срещнете ни. Тази вечер. Аз към експерт, когато става дума за Баярат, и бях почти убит у Ингерсолови.

— За бога, ако си прав, той се е опитал да те убие!

— Това не знам и дори не го подозирам — каза Тайръл небрежно. — Аз вярвам, че в къщата е бил някой друг и тъй като знам, че и той е бил там, се срещам с него, за да разбера кой е бил другият. — Хайторн внезапно се обърна и се приближи към тъмното стъкло на готварската печка, гласът му стана дрезгав, настойчив: — Помислете, генерале! Спомнете си всяко име, всяко лице, което сте видели! Това е важно, генерале, някой от тази тълпа работи за Момиченцето-кръв! — Тайръл отново се обърна към Палисър. — Виждате ли как ще стане, господин секретар?

— Той ще ви усети.

— Не и ако го направим добре. Ще ми е нужен един от малките касетофони, които могат да се носят в джоба. Искам да запиша всяка дума, която каже този кучи син.

— Няма нужда да ви го казвам, Хайторн, че ако сте прав и ако Майерс заподозре, че го записвате, той ще ви убие.

— Ако се опита, няма да живее дълго.

Генерал Майкъл Майерс, председател на Обединените началник-щабове, стоеше нетърпеливо по панталони, гол до кръста, докато помощникът му махаше изкуствената дясна ръка, която запълваше ръкава на цивилния му костюм. След като коланите бяха свалени, генералът разтърси парчето месо, стърчащо от рамото му, раздразнен да види, че кожата е почервеняла. Беше време за нова протеза.

— Ще донеса мехлема — каза помощникът му, проследил погледа на началника си и забелязал последвалата гримаса.

— Първо ми донеси питие и си запиши да се обадиш на докторите в Уолт Рийд сутринта. Кажи им да направят проклетото нещо този път добре, о’кей?

— Така им казахме и последния път — отговори старши сержантът на средна възраст, — а това беше преди година. Тези неща се разтягат и когато се отпуснат, драскат кожата.

— Ти си досаден смотаняк…

— Не ме обиждай, задник такъв. Дължиш ми много за тази вечер.

— Чувам те — каза генералът, смеейки се. — Но внимавай, защото ще си взема хубавото порше, което си покрил в Истън.

— Вземи го. Аз ще използвам ферарито, което държиш в Анаполис, и то на мое име.

— Ти си един нагъл тип, Джони.

— Знам — каза старши сержантът, сипвайки две напитки на бара, загледан в Майерс. — Отдавна сме заедно, Майкъл. Животът беше хубав, като изключим някои моменти във Виетнам.

— Ще бъде дори още по-хубав — каза генералът, сядайки на един фотьойл. — На път сме да се върнем обратно, там, където ни е мястото.

— Затова ли беше всичко тази вечер?

— По-добре го повярвай — отговори Майерс замислено, тихо, гледайки стената. — Ингерсолови и двамата бяха гадни шубелии. Свържат ли се с това копеле Хайторн, който и да е от тях — става лошо, най-лошото.

— Хайторн?… Той ли е вторият, когото искаше да убия? Този при стария приятел? Не ми казвай, ако не искаш. Не съм любопитен, аз просто си върша работата.

— Ед Уайт ми каза, че е с него навън. Уайт искаше да научи дали знам за някакво разследване на Държавния департамент за неговия партньор. Мътна история. Лоши новини?

— Няма никакви новини. И двамата вече са минало. — Телефонът звънна, отклонявайки вниманието на старши сержант Джони. — Дом генерал Майерс — каза той. — Да, сър! — възкликна секунди по-късно, обръщайки глава към генерала с изненадано изражение. — Председателят е под душа, господин секретар, но ще му предам да ви звънне веднага щом излезе. — Старши сержантът взе молив и записа нещо в бележника. — Да, сър. Разбрах. Ще ви се обади след няколко минути… Той затвори, с очи все още върху генерала, преглътна и каза: — Беше държавният секретар! Сигурно са намерили телата… Исусе, а ти искаше да останем още!