Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Тръгвате ли си, сър? — попита младият Тод Ингерсол, присъединявайки се към Хайторн във фоайето.

— Опасявам се, че ще трябва — отговори Тайръл, усетил тих гняв в гласа на младия мъж. — Моето посещение беше официално, защото трябваше да върша работа, но аз уважавам вашето семейство.

— Мисля, че получихме достатъчно уважение. Това място започва да прилича на скучно провалено парти, така че бих искал да намеря дядо си.

— Оо?

— И на него му е писнало от този боклук, колкото и на мен. След едно кратко изречение за баща ми всички тук говорят само за себе си. Ами погледнете кроманьонеца, генерал Майерс. Той наистина се престарава. Татко го мразеше и в червата, само се правеше, че го търпи.

— Съжалявам. Така е във Вашингтон… — Изведнъж един мъж в син костюм с късо подстригана коса влетя през предната врата, подминавайки Хайторн и Ингерсол-син. Той бързо стигна до Майерс и напрегнато заговори в ухото му, сякаш даваше заповеди на своя генерал.

— Кой е той? — попита Хайторн.

— Помощникът на Максимум Майк. Той се опитва през последния половин час да го изведе от тук. Всъщност преди малко дори го видях да грабва ръката на генерала… Къде е дядо ми? Господин Уайт каза, че разговарял с вас. Той може да изхвърли тези самохвалковци от тук любезно. Аз не мога, ще бъда груб и майка ми ще побеснее.

— Разбирам — Хайторн беше изучил лицето на младия човек. — Чуй ме, Тод — твоето име е Тод, нали?

— Да, сър.

— Точно сега това няма да има смисъл за теб, но твоят дядо те обича много. Аз не знам много за него, но от няколкото минути, които прекарахме заедно, разбрах, че той е прекрасен човек.

— Ние всички знаем това…

— Дръж се за това, Тод, повярвай го… Поне що се отнася до теб.

— Какво говорите, по дяволите?

— Не съм сигурен. Просто исках да знаеш, че напускам тази къща с чисти ръце.

— Лицето ви, сър. Вижте лицето си!

Тайръл усети вадичките кръв, които се стичаха по бузите му. Той се обърна и избяга през вратата.

Хайторн беше на половината път към Ленгли, когато удари спирачки и завря колата на Държавния департамент почти до канавката. Майерс! Максимум Майк Майерс, председател на Обединените началник-щабове. Тежка категория в Пентагона. Описанието на О’Райън. Беше ли възможно? Името в първия момент не каза нищо на Тайръл. Той не се интересуваше от военната аристокрация, нито кой какъв пост заема. Но прякорът Максимум Майк беше запазен в паметта му, защото го мразеше, както мразеше всички, подчинени на носителя на този прякор. А неговото име беше Майерс. Най-тежкият от най-тежките!

Тайръл натисна бутона на пряката линия с Пул.

— Тук съм — отговори веднага гласът на лейтенанта.

— Нещо ново за Кати?

— Тя е помръднала малко с левия крак, но това не е достатъчно. Ами ти?

— Задраскай Ленгли. Обади се на Палисър и му кажи, че съм на път за неговата къща. Имаме нова следа.

— Продължавай нататък! — нареди Баярат, когато шофьорът на лимузината отклони към един хотел до летището. — Предпочитам някой по-отдалечен.

— Те всички са еднакви, мадам — каза шофьорът.

— Опитайте някой друг, моля — Баярат не сваляше очи от прозореца, следеше движението след тях за преследващ ги автомобил, спираща кола, колебаещи се предни светлини — за всичко. Тя усещаше препускащия си пулс, стиснала пакета в скута, и потта, стичаща се по врата й. Мосад я беше открил, беше я открил, въпреки че тя беше засипала всички следи. Сега в играта участваше и Йерусалим, изпращайки човека, за когото знаеха, че може да я идентифицира най-бързо от всеки друг. Някогашният любовник, който познаваше нейната походка, нейното тяло, малките жестове, неизтриваемо записани в паметта на един офицер от разузнаването, който ляга със заподозряна.

Как се вписваше Мосад? Как? Каква беше връзката му с вашингтонския кръг на Момиченцето-кръв?… Най-новият лидер на Скорпионите дали щеше да го знае? Той беше признал, че не само знае, но одобрява нейната мисия. Спомняте ли си Далас отпреди трийсет години? Ние си спомняме, беше казал той ентусиазирано. Също беше споменал, че мрази проклетите лигльовци, които не дали огнева мощ във Виетнам. Струваше си да опита.

— Шофьор — обади се Баярат. — Закарайте ни на паркинга, моля.

— Моля, мадам?

— Разбирам, че ви е неудобно, но има някои вещи, които искам да взема от багажа си.

— Както кажете, мадам.

— И моля да осигурите наблизо да има удобен обществен телефон.

— Ето тук има един много удобен.