Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Тайръл притискаше кърпата към лицето си и пробяга равния път до вратата на кухнята. Той навлезе в мелето, сякаш беше някой смазан оплаквач, човек, който от мъка беше пил твърде много в този дом на смъртта. Онези, които забелязаха жалкото му присъствие, се извърнаха. Те си имаха свои грижи. В тесния коридор той избърза към студиото, благодарен да види, че вратата все още беше затворена. Вмъкна се вътре и затвори вратата зад себе си, после спусна пердетата на всички прозорци. Раната на главата му се беше отворила отново, но слава богу, шевовете на бедрото още държаха. Имаше кръв отгоре, но не и отдолу, допълнителните лепенки на Пул вършеха работа. В студиото на Ингерсол имаше баня, вратата беше отворена. Щеше да се погрижи за драскотината на главата си веднага щом имаше възможност. Сега най-важното беше Пул, лейтенантът от военновъздушните сили на САЩ.

— Къде беше? — извика разтревоженият Пул. — Опитвам се да се свържа с теб вече четирийсет и пет минути.

— После, Джаксън. Първо твоите новини. С Кати какво стана?

— От болницата казват, че няма промяна.

— Тогава какво има?

— По-скоро не искам да ти казвам, Тай, но по-добре да го чуеш. Хенри Стивънс е убит, с голяма рана от нож в гърдите. Тялото му беше намерено от полицията зад неговия гараж… Лейтенантът спря, после каза: — Мислех, че ще искаш да знаеш, госпожа Стивънс подлуди секретаря Палисър, докато той не й даде този номер. Тя има съобщение за теб и не приемаше отказ. Аз го приех и се заклех в честта си, че ще ти го предам. Ето какво: „Първо Ингрид, сега Хенри, Тай. Колко дълго може да продължава? Махни се заради разума на всички ни.“ Какво означава това, капитане?

— Тя прави асоциация между две неща, а връзка между тях няма. — Тайръл не можеше да си позволи да мисли за болката на Филис Стивънс. Нямаше време! — Казват ли от полицията нещо за убийството на Хенри? — попита той.

— Само че раната е необичайна. Всичко се пази в тайна. Полицията има заповед да не съобщава нищо на пресата и на никой друг.

— Какво за раната?

— Било голямо острие, много дебело и изключително рядко срещано, казват те.

— Кои те? Кой ти каза това?

— Секретарят Палисър. След сърдечния удар на директора Жилет, или каквото там е било, Палисър се намеси, тъй като ти работиш от името на Държавния департамент. Той води шоуто.

— Значи говориш директно с него?

— Малко страшничко за моя чин, но говоря. Той ми даде личните си номера в къщи и в департамента.

— Слушай ме внимателно, Джаксън, води си бележки и не ме спирай, ако има нещо, което не разбираш. — Хайторн предаде на Пул детайлно всичко, което се беше случило в дома на Ингерсол в Маклийн, Вирджиния, подчертавайки разговора си с Ричард Ингерсол и жестоката смърт на бившия съдия в градината.

— Лошо ли си ранен?

— Ще оцелея с още няколко шева и дяволско главоболие. Сега се свържи с Палисър и му предай всичко, което ти казах. Искам да ми осигури пряк достъп до информацията на ЦРУ за всеки сенатор в разузнавателните комисии и за висшите офицери в Пентагона, за всеки висок ранг, за да взема решение.

— Пиша максимално бързо — каза Пул. — Исусе, какъв сценарий!

— Разбра ли всичко?

— Аз не правя много грешки, капитане. Имам добра слухова памет. Каквото си ми казал, той ще го научи… Иначе твоят брат Марк се обади отново. Беше потиснат.

— Той обикновено е потиснат. Какво има сега?

— Онези пилоти от имението на Ван Ностранд, Джоунс. Имаш дванайсет часа да се свържеш с тях, иначе ще се разприказват.

— Майната им. Нека се разприказват. Това ще паникьоса цялата мрежа на Скорпионите, а един от тях сега е тук, в тази къща! Който и да е, той ме е видял как излизам навън със стария човек, бащата на Скорпион три. Него вече го няма, както и О’Райън и Ван Ностранд. Остават двама от висшата петица. Паниката едва сега започва.

— Тай, как е главата ти?

— Малко замаяна и боли ужасно.

— Намери бинт отнякъде и го кръстосай на косата си. Пристегни го и открадни една шапка.

— Чекът е в пощата, докторе… Трябва да се измъквам оттук. Кажи на Палисър, че съм на път към Ленгли. Това ще ми отнеме поне двайсет минути, така че той има достатъчно време да уреди допускането ми и техните компютри от тайните стаи без прозорци да започнат да бълват информация. Кажи му да си размърда задника и му обясни, че аз съм ти наредил да се изразиш така.

— Обичаш да плюеш в лицето на властта, нали?

— Това е една от малкото радости, които са ми останали.

В секретната зала за аутопсии на болницата Уолтър Рийд двамата доктори, които работеха по трупа на капитан Хенри Стивънс, се спогледаха слисани. На стерилна неръждаема маса близо до тях бяха наредени различни видове остриета, общо трийсет и седем, от среден нож за плодове, до най-големите.