Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Бляскавият звънец беше повече орнамент, отколкото практичен инструмент, затова Хайторн натисна яркоосветения бутон за вратата. След секунди тежката врата беше отворена от Палисър по риза, с познато лице под корона от сива коса. Панталоните му все пак не отговаряха на безупречната му репутация — той носеше дънки, скъсани на колената.

— Вие сте смелчага, капитане, това мога да кажа за вас — обяви секретарят. — Влизайте и докато вървим към кухнята, започнете да ми разказвате защо не отидохте при директора на ЦРУ или тайните служби, или при вашия собствен началник от морското разузнаване капитан Стивънс.

— Той не ми е началник, господин секретар.

— О, да — каза Палисър, спря в коридора и изгледа Тайръл. — Той спомена нещо за британците, мисля за МИ-6. Тогава защо, по дяволите, не се свързахте с тях?

— Не вярвам на Тауър Стрийт.

— Не вярвате…

— Също не вярвам и на ЦРУ, господин секретар. Те всички са инфилтрирани.

— Господи, вие говорите сериозно.

— Не съм тука, за да си правим комплименти, Палисър.

— Сега пък Палисър?… Е, предполагам, че това е освежително. Елате, аз варя кафе. — Те преминаха през дъбова плъзгаща се врата в голямата бяла кухня. В средата имаше кръгла маса, на края на която бълбукаше старомодна кафеварка. — Всеки си има разни пластмасови неща, които писукат, казват времето, колко чашки съдържат и господ знае какво още, но никое от тях не може да изпълни стаята с такъв великолепен аромат на истинско кафе. Как го пиете?

— Черно, сър.

— Първото прилично нещо, което казвате — секретарят наля чашките. — Сега кажете ми защо сте тук, млади човече. Приемам за инфилтрирането, но бихте могли да се върнете обратно в Лондон, до върха, както разбирам. Не бихте имали проблем с тях.

— Имам проблем с всички комуникации, които могат да бъдат подслушвани отвътре.

— Разбирам. И какво сте открили за Момиченцето-кръв, което можете да кажете само на мен?

— Тя е тук…

— Знам това, ние всички го знаем. Президентът не би могъл да бъде по-добре охраняван.

— Не за това поисках да се срещна с вас лично.

— Вие сте едно самодоволно копеле, капитане. Засега ме дразните! Разказвайте!

— Защо уредихте на Нилс Ван Ностранд да напусне страната по начин, който може да бъде определен като много тайнствен?

— Превишавате правата си, капитане! — секретарят плесна със свободната си ръка по масата. — Как смеете да се месите в поверителни дела на Държавния департамент?

— Ван Ностранд се опита да ме убие само преди няколко часа. Мисля, че това ми дава достатъчно смелост.

— За какво говорите?

— Аз само започвам. Знаете ли къде е Ван Ностранд сега?

Палисър наблюдаваше Тайръл. Загрижеността му се превръщаше в страх, близък до паниката. Той стана бързо на крака, разля кафето си и отиде до един телефон на стената с много бутони. Сърдито натисна продължително един бутон.

— Джанет! — извика той. — Получавал ли съм някакви обаждания тази вечер?… Защо, по дяволите, не си ми казала? Добре, добре, не погледнах… Той какво? Исусе…! — Секретарят бавно затвори телефона, уплашените му очи се срещнаха с тези на Хайторн. — Не е стигнал до Шарлот — прошепна той, сякаш задаваше въпрос. — Аз бях навън… в моя клуб… обадила се е охраната на Пентагона. Какво се е случило?

— Ще отговоря на въпроса ви, ако вие отговорите на моя.

— Нямате право!

— Тогава си тръгвам — Тайръл се изправи.

— Сядай! — Палисър заобиколи масата, грабна стола си, избърса разсипаното кафе с опакото на ръката. — Отговаряй! — нареди той, сядайки.

— Вие ми отговорете — каза Хайторн, все още прав.

— Добре, седнете… моля. — Тайръл седна, забелязал болезненото изражение на лицето на секретаря. — Използвах служебното си положение за лични цели, но те по никакъв начин не са компрометирали Държавния департамент.

— Това вие не можете да знаете, господин секретар.

— Аз го знам! Това, което вие не знаете, е какво е преживял този човек и какво е направил той за страната ни!

— Ако това е обяснението, по-добре е да ми разкажете.

— Кой сте вие, по дяволите?

— Най-малкото човек, който може да отговори на въпроса ви… Не искате ли да научите какво се е случило? Защо той не е стигнал до Шарлот?

— Най-добре да науча — каза Палисър. — Има един бригаден генерал, който ще бъде доволен да ме нарече некадърник по въпросите на разузнаването… Добре, капитане, ще ви разкажа, но ако не ми дадете сериозни доказателства за някакви разкрития, това ще си остане поверителна информация. Не мога да пожертвам един добър човек и жената, която обича, заради непотвърдени слухове. Разбираме ли се?