Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Той седна, завъртя стола надясно към машината и препрочете краткото си писмо до президента. Да, жена му трябваше да е с него, защото тя презираше Вашингтон, копнееше за тяхната ферма за коне в Ню Джърси и се радваше на съвместната им конспирация. Особено й хареса, че докторите в клиниката Майо бяха признали нейното отлично здраве. Девънпорт отпи от брендито с усмивка.

Скъпи г-н Президент,

С голямо съжаление трябва незабавно да подам оставката си, следствие на скорошното откриване на сериозен проблем със здравето в моето семейство.

Мога да кажа, че за мен беше чест да служа под Вашето отлично ръководство, сигурен в знанието, че следвайки Вашите съвети, Департаментът по отбраната е в отлично състояние. Накрая, искам да благодаря за привилегията да бъда част „от отбора“.

Моята съпруга Елизабет, Господ да й праща успокоение, Ви изпраща сърдечните си поздрави, както, разбира се, и аз.

Искрено Ваш

Хауърд У. Девънпорт

Секретарят отново отпи от коняка, цъквайки при вида на фразата, която улови с поглед. Той се колебаеше дали нямаше да отговаря повече на неговия стил, ако добави едно „би трябвало да бъде“. Тогава пасажът би бил „… следвайки Вашите съвети, Департаментът по отбраната би трябвало да бъде в отлично състояние“. Не, нямаше да има обвинения, прехвърляне на вината на други. Може би трябваше да остави някои бележки на онзи, който щеше да заеме неговия пост — сигурно щяха да са му необходими, — но в последна сметка всичко зависеше от човека, който поемеше работата. Ако беше подходящ човек, той щеше да види слабостите на системата и да ги поправи с железен юмрук. Ако не беше подходящ, никакви съвети нямаше да му помогнат. А Хауърд Удзуърт Девънпорт разбираше, че принадлежи към последната категория. Всъщност той беше попаднал на този пост случайно.

Постави чашата бренди на бюрото, а тя се плъзна и се разби на паркета. Странно, помисли си Девънпорт, беше я поставил стабилно — но беше ли? Зрението му се замъгли, започна да чува затрудненото си дишане, задушаваше се, къде беше въздухът? Неуверено, той се изправи на крака, мислейки, че еър къндишънът 105 105 Климатичната инсталация. — Бел. ред. се е повредил, а нощта беше гореща, влажна, задушна. Нямаше въздух! Вместо това една остра болка се надигна в гърдите му и бързо се разпространи из цялата горна част на тялото. Ръцете му трепереха, за секунди вече не можеше да ги контролира, след това и краката му не издържаха. Той падна по лице на твърдия под, гърчейки се спазматично. Очите му бяха широко вперени в тавана, но не виждаше нищо.

Тъмнина. Хауърд Девънпорт беше мъртъв.

Вратата на кабинета се отвори, разкривайки фигурата на мъж, облечен в черно, с маска на лицето и тънки копринени ръкавици. Той се обърна и клекна до цилиндъра със смъртоносен газ, чиято дюза беше промушена под вратата. Завъртя копчето и прекъсна подаването. После стана, премина покрай мъртвия до двата френски прозореца и ги отвори. Летният топъл въздух изпълни стаята с миризми от градината. Мъжът отиде до пишещата машина и прочете оставката на Девънпорт. Той я свали от валяка, смачка я и я напъха в джоба на панталона си. След това сложи чист лист в машината и написа следното:

Скъпи г-н Президент,

С изключително съжаление Ви поднасям оставката си, която влиза в сила незабавно, поради проблеми, свързани с личното ми здраве, които криех от моята скъпа жена. Директно казано, аз повече не мога да работя, което доста от моите колеги несъмнено ще потвърдят.

Докторът ми в Швейцария, на когото съм обещал пълна дискретност, ме информира, че сега всичко е въпрос само на дни.

Писмото прекъсваше изведнъж и Скорпион 24, според разпорежданията, дадени му предната сутрин от Скорпион едно, събра смъртоносната екипировка и напусна стаята през френските прозорци.

Във Феърфакс, Вирджиния, полицията беше напуснала двете свързани стаи в Шенадоа Лодж и на нейно място се беше появил униформеният капитан Хенри Стивънс.

— За бога, Тай, успокой се!

— Добре, Хенри, добре — каза все още бледият Хайторн, седнал на края на леглото. Нелсън и Пул тревожно се бяха облегнали на столовете в стаята. — Просто е невъзможно! Познах я, познах очите й, и тя ме позна! Но това беше една стара жена, едва способна да се държи на крака. Въпреки това я познах!

— Повтарям — каза Стивънс, застанал срещу Тайръл. — Жената, която си видял, е една италианска контеса на име Кабрини или нещо такова, и е много суетна, според рецепцията. Дори не пожелала да се подпише в регистъра долу, тъй като — забележи това — не била „подходящо облечена“. Накарала ги да й го занесат в апартамента. Проверих я чрез имиграционните власти. Тя е златна овца, от горе до долу, с всичките й милиони и прочее.