Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Това е сериозно, капитане — каза Кати меко. — Тогава ли срещна Стивънс, капитан Стивънс?

— Хенри Страшния?

— Такъв ли беше… такъв ли е?

— Понякога. Да кажем, че е агресивен. Всъщност аз познавах жена му по-добре, отколкото него. Те нямаха деца и тя работеше в посолството. Беше в транспортно отделение, координираше пътуванията на персонала, а аз пътувах доста. Приятна жена, и подозирам, че обуздаваше истериите му по-често, отколкото би признала.

— Преди няколко минути ти го попита за жена си — Тайръл рязко наклони глава наляво, очите му бяха вплетени в нейните. — Съжалявам — каза тя, поглеждайки встрани.

— Аз знаех отговора, но това беше въпрос, който трябваше да бъде зададен — каза той спокойно. — Ван Ностранд направи една груба забележка, за да ме провокира, да ме обезоръжи.

— И Стивънс прибави лъжа към нея — довърши Кати. — Ти му повярва, разбира се.

— Без ни най-малко съмнение — Хайторн се усмихна не толкова от настроението, колкото от спомена, с очи в тавана. — Като оставим агресивността настрани, Хенри Стивънс е много умен, аналитичен, но главната причина да го бутат нагоре е, че той е тотален лъжец. Ето защо съм убеден, че знае повече за смъртта на жена ми, за убийството й, отколкото ми казва… Знаеш какво го попитах, така че можеш да прецениш. Неговият отговор беше толкова спокоен и недвусмислен, а реакцията му толкова бърза, почти моментална. Разбрах, че това е истината. Той каза, че е срещнал Ингрид само веднъж, на малкото сватбено тържество, което посолството ни устрои, когато той придружаваше жена си.

— Толкова за лъжата — каза Кати.

— Никога не съм се съмнявал. Не би се усъмнила и ти, ако познаваше Ингрид.

— Иска ми се да можех.

— Тя щеше да те хареса. — Тайръл помръдна главата си, отново поглеждайки майора. В очите му нямаше враждебност. — Ти си горе-долу на същата възраст, на която беше и тя, и със същото чувство за независимост, дори за авторитет, но се бориш да го утвърдиш, а за нея нямаше нужда.

— Много, много благодаря, капитане.

— Хей, хайде стига, ти си офицер, така и трябва да бъде. Тя беше преводач от четири езика. Не те обиждам.

— Господи, тя повярва! — извика Пул, влитайки през вратата от стаята на Нелсън.

— Какво повярва? — попита Хайторн.

— Че съм влязъл като доброволец под водата в безгравитационна батисфера, която е изпуснала кислород в дробовете ми!

— Хайде да ядем — каза Кати.

Румсървисът 104 104 Обслужване по стаите. — Бел. прев. пристигна след четирийсет и пет минути. През това време Хайторн изучаваше дневника от къщичката, Пул четеше вестниците, които беше купил от фоайето, Катерин вземаше топла вана, надявайки се да измие няколкото пристъпа на безпокойство. Телевизорът беше включен, звукът му беше тих, но достатъчен, за да чуят всички внезапни бюлетини с новините за Ван Ностранд. Слава богу, нямаше такива. След като завършиха с яденето, Тайръл се обади на Хенри Стивънс в офиса му.

— Можеш ли да засечеш евентуални подслушвания със скрамблера?

— Все още ли си мислиш, че при нас има изтичане на информация.

— Сигурен съм в това.

— Добре, ако имаш някакво ново доказателство, информирай ме, защото връзката ни през последните три дни е била на обърнат скрамблер, което значи, че изтичанията са ставали от твоята страна.

— Абсолютно невъзможно…

— Исусе, омръзна ми твоята самонадеяност.

— Не е самонадеяност, Хенри. Просто знам повече от теб.

— Това също ми омръзна.

— Тогава е лесно. Уволни ме.

— Ние не сме те наемали.

— Ако прекъснеш средствата, които са ни нужни, то ще е същото. Искаш ли да го направиш?

— Ох, млъкни… Какво си научил? Нещо за Момиченцето-кръв?

— Нищо повече от това, което и ти знаеш — отговори Тайръл. — Тя е тук, на няколко мили от целта, а никой не знае къде е.

— Няма да има никаква цел. Президентът е изолиран като в сейф. Времето е на наша страна.

— Харесва ми увереността ти, Хенри, но това не може да продължи много дълго. Един невидим президент изобщо не е президент.

— Не ми харесва отношението ти. Какво друго? Ти каза, че ще ми дадеш някои имена.

— Ето ги, и ги подложи на най-щателната проверка, на която си способен — Хайторн прочете имената, които беше подбрал от дневника, след като беше отстранил обичайния персонал на имението — водопроводчика, ветеринаря за конете, както и един квартет испански танцьори, поканен за едно барбекю в аржентински стил.

— Ти ми говориш за едни от най-големите клечки в администрацията! — избухна Стивънс. — Това е абсурдно.