Робърт Лъдлъм: Сделката на Ринеман

— Дейвид ми е като син — уточни Мандел. — Но предполагам, че вие знаете това.

— Защо смятате така? Знам само това, което пише във формулярите. И малко откъслечна информация — оценките му в университета и някои препоръки от работодатели.

— Нека уточня, че ви очаквах. Или очаквах някой като вас.

— Моля?

— О, хайде сега. Дейвид прекара много години в Германия, може да се каже, че почти израсна там.

— Формулярът му… а и паспортната информация в това число включват и семейни резиденции в Лондон и едно място на име „Коста дел Сантяго“ в Португалия.

— Казах почти. Той говори свободно немски език.

— Португалски също, доколкото разбрах.

— Еднакво добре ги владее. Така, както и сродния испански… Не предполагах, че записването в армията, и то в инженерния корпус, изисква проявяването на интерес чак от полковник. А и паспортни проверки — каза Мандел с присвити очи и с усмивка.

— Не бях подготвен за човек като теб — заяви простичко полковникът. — Повечето хора приемат всичко това като нещо рутинно… разбира се, като им се помогне малко в това отношение.

— Повечето хора не са имали удоволствието да живеят като евреи в царски Киев… Какво искате да направя?

— Като начало можете да ми кажете дали сте споменали нещо пред Сполдинг, че сте ни очаквали? Да сте споменавали по този въпрос нещо пред друг човек…?

— Разбира се, че не съм — прекъсна внимателно Мандел. — Казах ви, че ми е като син. Не бих искал да му подхвърлям подобни идеи.

— Успокоихте ме. И без това може нищо да не излезе от цялата тази работа.

— Но все пак вие се надявате да стане нещо.

— Откровено казано, надявам се. Но има въпроси, на които трябва да намерим отговор. Неговото минало не е просто необикновено, то изглежда пълно с противоречия. Като начало, човек не очаква синът на известни музиканти да… искам да кажа…

— Концертни изпълнители. — Мандел предложи термина, който търсеше Пейс.

— Да, точно така — концертни изпълнители. Човек не очаква децата на такива хора да станат инженери или пък счетоводители, ако схващате какво имам предвид. А в последствие — и аз съм сигурен, че ще разберете, след като се приеме фактът, че синът е инженер, изведнъж откриваме, че голямата част от дохода си понастоящем печели като… като изпълнител в радиото. Всичко това, взето заедно, показва някаква степен на нестабилност. Може би дори нещо повече от това.

— Вие страдате от американската мания за постоянство. Не го казвам в лош смисъл. Мога да бъда напълно неадекватен като неврохирург. Вие може да свирите на пиано доста добре, но много се съмнявам дали бих ви представил в „Ковънт Гардън“… Въпросите, които повдигате, са доста лесни за обяснение. И може би думата стабилност ще бъде открита в дъното… Имате ли някакво понятие какъв е светът на концертния подиум? Лудост… Дейвид живя в този свят почти двайсет години. Предполагам… всъщност не, не предполагам, а знам, че… този живот му беше доста неприятен… В същото време хората толкова често не обръщат внимание на фундаменталните характеристики на музикантството. Характеристики, които се наследяват лесно. Великият музикант е много често и изключителен математик, разбира се, по свой собствен начин. Вземете Бах, той е бил гений в математиката…

Според Арон Мандел, Дейвид Сполдинг бе открил професията, която иска да упражнява, още във втори курс на колежа. Солидността и перманентността при създаването на конструкцията, комбинирани с прецизността на инженерния детайл, бяха отговорът и обяснението за бягството му от света на „концертния подиум“. Но съществуваха и други унаследени, характерни черти в него. Сполдинг притежаваше честолюбие, чувство за самостоятелност. Той се нуждаеше от одобрение, а искаше и признание. Подобни награди не стигат лесно до младши инженери, току-що завършили, започнали работа в голяма Нюйоркска фирма в края на трийсетте години. Просто нямало толкова работа — нито капитал, с който да бъде вършена.

— Той напусна Нюйоркската фирма — продължи разказа си Мандел, — за да приеме няколко индивидуални договора — там, където вярваше, че ще увеличи парите си бързо, а в същото време работите щяха да бъдат негови лични. Не беше обвързан с нищо, така че можеше да пътува. Имаше няколко проекта в Средния Запад и един… не, два в Централна Америка, така както и четири в Канада, доколкото си спомням. За първите няколко кандидатства по обяви във вестниците, а след това те доведоха и до други проекти. Преди около осемнайсет месеца се върна в Ню Йорк. Не беше увеличил парите си, както бях му казал, че ще стане. Оказа се, че проектите не са негови лични, а е имало провинциална или местна намеса в тях.