Робърт Лъдлъм: Сделката на Ринеман

Сполдинг бе попълнил всички необходими формуляри и му беше съобщено, че армията ще се свърже с него. Всичко това бе станало преди шест седмици, но никой не го беше потърсил оттогава. Причината не беше в това, че корпусът не се интересуваше от него. Напротив! Според източници, близки до хората на Рузвелт, законът щеше да бъде приет от Конгреса в близките дни. В такъв случай предвижданите увеличения в състава на армията щяха да бъдат големи, толкова големи, че един инженер, особено строителен инженер с квалификация, каквато притежаваше Сполдинг, щеше да бъде попадение точно в целта.

Шефовете в Инженерния корпус бяха запознати с проучванията, които правеше Разузнавателното управление при Комитета на началник-щабовете и Министерството на войната.

Бавно, тихо. Не биваше да бъдат допускани каквито и да е грешки.

Формулярите на Дейвид Сполдинг попаднаха в Г–2, а на шефовете в корпуса бе наредено да не закачат „обекта“.

Човекът, който търсеха, трябваше да отговоря на три основни изисквания. След уточняването на тяхното наличие обектът трябваше да бъде проучен едва ли не под микроскоп, за да се разбере дали точно този човек притежава останалите желателни изисквания. Трите основни изисквания бяха достатъчно трудни сами по себе си: първото беше перфектно владеене на португалски език; второто — еднакво владеене и на немски език; а третото — достатъчно професионален опит в инженерното конструиране, който да позволява бързото и точно възприемане на чертежи, снимки, дори на устни описания — в най-широкия диапазон на индустриалния дизайн. Обхватът беше огромен — от мостове и заводи до складове и железопътни комплекси.

Човекът в Лисабон ще се нуждае от всички тези способности и качества. Той ще ги упражнява през цялата война, която ще избухне. Войната, в която Съединените щати неизбежно ще участват.

Човекът в Лисабон щеше да отговаря за създаването на разузнавателна мрежа, занимаваща се основно с унищожаване на вражеските инсталации, разположени дълбоко на собствената им територия.

Определени мъже… и жени… пътуваха напред — назад през вражеска територия, като създаваха бази за своята все още стихийна дейност в неутрални страни. Точно тези са хората, които човекът в Лисабон трябваше да използва… преди някой друг да го е сторил.

Тези хора, плюс другите, които щеше сам да обучи за проникване. Отделения за шпионаж, групи от агенти, владеещи два или три езика, щяха да бъдат изпращани през Франция в Германия. За да се върнат с информация. Евентуално самите те щяха да бъдат използвани за саботажи.

Англичаните се съгласиха, че такъв човек е нужен в Лисабон. Британското разузнаване беше признало своята слабост в Португалия. Те просто бяха пребивавали прекалено дълго и прекалено явно там, наместо. В момента в Лондон имаше много сериозно изтичане на информация. Ми–5 беше инфилтрирано.

Решено бе Лисабон да стане американски обект.

Разбира се, ако можеше да се намери такъв американец.

Формулярите на Дейвид Сполдинг очертаваха само началните изисквания. Той говореше три езика — беше ги говорил от дете. Родителите му, именитите Ричард и Марго Сполдинг, поддържаха три домакинства — малък елегантен апартамент в Белгревия, Лондон; зимно „убежище“ в Баден-Баден, Германия; голяма къща край океана в квартала на артистите в Коста дел Сантяго, Португалия Сполдинг беше израснал в тези околности. Когато навърши шестнайсет години, въпреки несъгласието на майка му, баща му настоя да завърши средното си образование в Съединените щати и да запише американски университет.

Това бяха „Андовър“ в Масачузетс, „Дартмут“ в Ню Хемпшир и накрая институт „Карнеги“ в Пенсилвания.

Разбира се, Разузнавателното управление не разбра всички тези данни от попълнените формуляри. Тези допълнителни факти и още много други бяха разкрити от един мъж на име Арон Мандел в Ню Йорк.

Пейс, все още с приковани очи във високия, слаб мъж, който беше оставил вестника си, гледаше безизразно и се забавляваше с колегите си актьори. Той започна да си припомня единствената си среща с Мандел. Започна да съпоставя информацията, получена от Мандел, с човека, който стоеше пред него.

Във формулярите на Сполдинг Мандел беше посочен като човек за евентуална справка: „Притежава разрешително за адвокат, импресарио на родителите ми.“ Беше записан и адресът му — един апартамент в сградата „Крайслер“. Мандел беше преуспяващ представител на хората на изкуството. Той беше руски евреин, конкурент на Сол Харък по отношение на клиентелата. Но за разлика от Сол, Мандел не се стремеше да привлича вниманието върху себе си.