Робърт Лъдлъм: Факторът на Хадес

— Тремон е престъпник и масов убиец! — изрева Смит, размахал разпечатките от записките в лабораторията. — Той е предизвикал епидемията. За пари! Да измъкне милиарди от света!

Президентът се обърна, стреснат от първия вик на Джон. Виктор Тремон също се завъртя на пети и извика в отговор:

— Те са въоръжени! Този мъж е дезертьор от армията, извратен учен и убиец. Застреляйте ги!

Специалните служби скочиха от трибуната и се хвърлиха към Джон. Ранди пое топката.

— Тремон продължава да заразява милиони! Той изпраща вируса със своите антибиотици. Всеки ден разпространява инфектирани лекарства. Дори и днес!

Надал ал Хасан и хората му разбутваха тълпата, за да се доберат до тях, Джак Макгроу крещеше заповеди на подчинените си.

Джон се бореше с прегръдката на охраната. Успя да размаха за момент отново листата.

— Имам доказателства! Тук са докладите. Аз…

Хората от специалните служби го повалиха на земята.

Други агенти се хвърлиха към Ранди. Почувства болка в рамото. Откриха узито й.

— Тя е въоръжена!

Надал ал Хасан почти се бе добрал до тях със скрит под сакото пистолет.

17:18 ч.

Езерото Магуа

Марти извика в микрофона:

— Вътре сме!

— Давай! — изкрещя Питър.

Мерсер Халдейн погледна в камерата, пое си дълбоко въздух и заговори.

17:18 ч.

Лонг Лейк

На трибуната други агенти заобиколиха президента и го повлякоха обратно към шатрата.

За секунда гигантският телеекран помръкна, а след това на него се появи белокосият Мерсер Халдейн. Лицето му излъчваше достойнство. Стоеше изправен сред секретната лаборатория. Зад него четиримата техници държаха в ръце уголемени копия от документите, уличаващи Тремон. Вперили погледи в екрана, събралите се изненадано стихнаха.

— Казвам се Мерсер Халдейн — думите прогърмяха над множеството. Марти някак бе успял да усили звука. — До миналата седмица бях президент и председател на борда на „Бланчард Фармацевтика“. Имам новини за вируса, които всички вие трябва внимателно да изслушате. От това зависи дали ще оживеете. Виктор Тремон извърши огромно зло над всички нас! — Удивлението от думите му бе всеобщо и прикова вниманието дори на агентите. — Преди десет години Виктор Тремон е пуснал в действие чудовищен план. Нарекъл го е „Проект Хадес“ и първоначално инфектирал дванадесет войници от двете страни на конфликта в Залива с един уникален смъртоносен вирус, открит от него в перуанските джунгли. След това заразил медикаментите, произвеждани от „Бланчард“, със същия вирус и го разпространил из целия свят. Тази напаст щяла да лежи латентна в продължение на…

На сцената президентът спря и се заслуша. Все още обграден от охраната, той се извърна към гигантския екран, премигвайки от историята на Мерсер Халдейн. Всички присъстващи се бяха превърнали в слух, докато Халдейн изброяваше имена, дати, числа, документи.

Публиката започна да мърмори първоначално като далечно торнадо, което обаче заплашително се приближава.

Агентите отпуснаха хватката около Джон и Ранди.

От огромния екран Халдейн разобличаваше чиновниците и акционерите на тайната корпорация ВАКХАМ.

Докато из множеството преминаваше тръпка на разбиране и гняв, президентът изръмжа заповед. Агентите застанаха до Нанси Петрели, генерал Каспър, Бен Слоут, ядосания генерал Салонен и четиримата други конспиратори.

— Доведете двамата, които викаха, искам да видя документите, които се опитваха да ми покажат.

Ранди разблъска агентите на ФБР, скочи върху трибуната и подаде разпечатките на Кастила.

— Сър, трябва незабавно да арестувате Виктор Тремон, иначе той ще трансферира милиарди долари към офшорната си банкова сметка.

Президентът бързо прегледа листите и издаде заповед. Агентите на ФБР и ЦРУ се разпръсваха в търсене на Тремон.

Шефът им скочи на сцената.

— Сър, Тремон е изчезнал.

Ранди погледна тълпата.

— И Джон — добави.

— Намерете ги! — изрева президентът.

17:36 ч.

Коридорът в мазето на основната сграда на „Бланчард Фармацевтика“ беше ярко осветен и пълен с кашони, стари мебели и оборудване. Под него се намираше друго мазе, където светлината не бе толкова обилна. Тук се помещаваха всички машини, които с глухо ръмжене отопляваха, проветряваха и управляваха голямата двуетажна постройка. Отдолу бе прокопано третото ниво. Не бе отбелязано в плановете на сградата. Рядко се посещаваше. Беше влажно, мрачно и прорязано от тесни коридори. Но не беше тихо. Забързани стъпки ехтяха в стените, докато Виктор Тремон и Надал ал Хасан тичаха със скоростта и увереността на хора, които добре знаят къде отиват. Носеха оръжие. Преминаха през една обикновена метална врата и продължиха към отсрещната стена. Тя беше гладка и по нишо не се различаваше от останалите. Просто краят на коридора.