Джон Ланчестър - Дългът към удоволствието

Паркирах колата в една отбивка, одобрена от правителството като място за пикник на десетина километра от дома ми — хълмиста местност (но не прекалено хълмиста). Като грабнах кошницата и ножа и оставих другата част от екипировката си — тъй като тръгвах да търся нещо конкретно, а не просто на изследователска експедиция: по-скоро като капитан Блай 18 18 Капитан Блай (1754–1817) предприема плаване до Таити специално за да бере хлебен плод. — Б.пр. , отколкото като капитан Кук, — се отправих смело нагоре, а дъхът ми дори не се виждаше, както щеше да стане през следващите няколко седмици (и както видимо щеше да се кълби, ако бях отишъл на подобна експедиция в Норфък). Тясната пътечка се извиваше нагоре по скалите между рядката иглолистна растителност в посока към една горичка от средиземноморски дъбове и брези, която не се виждаше от пътя. Към края на годината това ставаше любимо място за лов, особено за масово трепане на ония пойни птички, които после са разочароващо незасищащи. Сега обаче местенцето беше на мое разположение. В далечината можех да видя малкото градче.

Вървях около двайсет минути. Гъбарството е приемлива смесица от активност и съзерцание: от една страна, свежият въздух, обещанието на ранния час, разходката, внезапното навеждане и прегърбване; от друга, интелектуалното усилие на идентифицирането и онова, което военните стратези наричат „завладяване на целта“, използвайки един от онези евфемизми, които звучат по-кръвожадно от конкретното описание на действието. Атмосферата е описана с фалшива веселост от Толстой в „Ана Каренина“: всъщност тя включва напрегнатото съсредоточаване върху собственото ти изпълнение, твърдата решимост да се върнеш или с гъбата си, или върху нея, безмълвна, свободно рееща се смесица от скука и безпокойство, позната на ловците и психоаналитиците. Толкова много навеждане може да ти причини световъртеж, когато накрая вдигнеш очи и си спомниш къде си и кой си. По силата на иронията този път веднага попаднах на голямо количество червенушки под първите две дървета, които проверих — мосю Робер би бил много щастлив, ако беше намерил нещо, сравнимо с това. Изпитах една от насладите на гъбарството — кратко, безмълвно, възторжено злорадство. Някой друг ден, когато дойда с друга цел, ще съм щастлив да видя мисията си завършена толкова бързо (дори бих споделил част от набраното с Пиер и Жан-Люк). Не и днес обаче. Продължих. На края на печурките намерих малко находище на отровна сливовка, смъртоносната двойничка на обикновената сливовка, известна като великата отровителка на Златния бряг — един екземпляр, който не се среща особено често в Обединеното кралство. Продължих да упорствам. Попаднах на онова, което търсех, горе-долу където смятах, че ще го намеря.

— Ей, ей, поспаланковци! — провикнах се аз на младоженците, слизащи по стълбите със сънени физиономии. — Знаете ли кое време е?

Гъргорещите водосточни тръби и проскърцванията зад кулисите вече бяха възвестили тази очаквана възможност — събуждането на Хюи. Казах това тъкмо когато чайникът завираше. Дали си въобразявах, или Хюи наистина беше успял да напълнее през нощта? Лора беше с бяла фланелка, клин на бели и черни карета и кафяви пантофки; целият тоалет създаваше смътно близкоизточен ефект.

— Десет и седемнайсет минути — отвърна наперено тя. — Вие сте виновен, защото снощи така ни натъпкахте и напоихте, че няма какво да мърморите. Това кафе от сега ли е? Да? Господи, мисля, че съм умряла и съм се преселила в рая.

— Аз лично предпочитам чай рано сутрин. Намирам, че ефектът на кафето върху нервите ми е прекалено силно изразен, когато го пия на празен стомах. Балзак, както знаете, разстроил фатално здравето си, като пиел четирийсет-петдесет чаши дневно, и то буквално отровно силно черно кафе. Сигурно ще възразите, че Хазлит пък си е развалил стомаха, като прекалил със зеления китайски чай. Няма да ви опонирам. Джеймс Джойс пък си докарал язва, защото пиел едно швейцарско бяло вино, без да подозира, че съдържа малки количества сяра.

— Леглата бяха много удобни — вметна литературният дилетант Хюи. Усмихнах се снизходително и натиснах буталото на каничката-термос.

— Заповядайте на масата и се чувствайте като у дома си. Аз станах рано-рано и набрах малко гъби, с които ще приготвя чудесен омлет за двама ви, а след това Лора и аз ще можем да си побъбрим, защото съм сигурен, че има още някои неща, които ти би искала да знаеш, и после можете да потегляте. Към Арл, нали така?