Джон Ланчестър - Дългът към удоволствието

От философска гледна точка сиренето представлява интерес с това, че качествата му зависят от действието на бактериите — то е, както казва Джеймс Джойс, „трупът на млякото“. Мъртво мляко, живи бактерии. Подобен процес на контролирано разлагане е заложен и в предварителната подготовка на дивечовото месо чрез окачване на куки: при определена степен на загниване то става по-крехко и по-вкусно, въпреки че надали някой вече се придържа към максимата от XIX век, че окаченият фазан е годен за ядене едва след като от него закапят червейчета. При месото бактериалното действие е по-скоро желателно, отколкото необходимо, но при сиренето то е задължително — факт, отбелязан дори в Стария завет, когато Йов запитва Господ: „Не Ти ли ме изля като мляко и ме сгъсти като отвара?“ Узряването на сиренето е сходно с узряването и помъдряването на хората: и при двата процеса е налице постепенно осъзнаване — и прилагане в практиката — на истината, че животът е неизлечима болест със сто процента смъртност, един вид бавна смърт.

Във Франция има безброй хубави магазини за сирене, както стана дума и в един разговор, състоял се по-рано днес. (В момента диктувам от ваната в симпатичното хотелче в Сен Мало, където съм отседнал. Интересно дали ако човек изпусне във ваната приспособление, работещо с батерии, резултатът ще е фатален? Дано не забравя да проверя някой ден.) Както си вървях следобеда по Рю Сент Барб, напълно неочаквано движение на няколко метра пред мен ме принуди да се мушна в една малка бакалничка, която по парадоксален начин беше същевременно и съвсем типична, и на много по-високо ниво от обичайното. Собственикът, облечен в бяла престилка, с крайно сериозно и съсредоточено изражение, което би вдъхнало спокойствие и доверие, ако е изписано върху лицето на пилот или неврохирург, чевръсто точеше на каменната шайба двайсетсантиметров касапски нож, явно за да разфасова бута, проснат в безмълвно очакване върху мраморния плот. Четиримата други клиенти с пазарски кошници и благопристоен буржоазен вид — повече не успях да забележа, защото бях силно обезпокоен от зърнатото на улицата, — регистрираха с поглед появата ми и отново извърнаха глави. (Заслужава си да изтъкнем, че „буржоазен“ или „буржоа“ съвсем не означават същото като „средна класа“ — предните две определения загатват за конкретен тип обноски, принципи на поведение, убеждения, предубеждения, политически и житейски възгледи. Самодоволството приема различни форми в отделните държави: така както да си отегчен, изречено на английски, не означава да страдаш от ennui 3 3 Ennui — скука, досада (фр.). — Б.пр. , немското einsam има други нюанси в сравнение със самотен , a Gemütlichkeit 4 4 Gemütlichkeit — задушевност, уют (нем.). — Б.пр. се различава от уютност.)

От лявата ми страна се издигаше внушителна грамада консерви — от крехки и сочни аспержи до дребния, топящ се в устата местен зелен грах, накарал не един чужденец сериозно да се замисли за емиграция във Франция. Зад тезгяха беше изложен главозамайващ асортимент шунки и колбаси от цял свят: галещият небцето jambon à l’américaine, изкусителният jambonneau, добрият стар приятел jambon de York (за жалост вече тъй рядко срещан в самия Йорк), пушена плешка, jambon fumé, jambon de Bayonne, прошуто от Парма, jambon d’Ardennes, три вида jambon de campagne, тройно опушен andouille (твърде различен от близкия по звучене andouillette), подчеснена наденичка, saucissons d’Arles и saucissons de Lyon, някое и друго наперено chorizo, екзотичната чуждоземка kaszanka, финият boudin blanc, приготвен по стара домашна рецепта, и до днес пазена в тайна, по-откровеният boudin noir, изискани crépinettes, пастети от патешко месо, от гъше месо и, разбира се, от гъши дроб (в кутийка с ръчно изработен етикет, украсен с не особено талантлива, по детски наивна рисунка на гъска), пастет от заек и пастет от дивечово месо, pâté de verglaze c леко тъжен и изостанал вид, всевъзможни желирани меса, пай със заешка плънка и ред други тестени деликатеси с месо. Отдясно бяха сирената, наредени в хладилна камера, която вместо витрина имаше перденце от прозрачни пластмасови лентички, подканящо те да го отместиш и да проникнеш вътре. Поне пет различни вида камамбер — славата на Нормандия и убедително доказателство за плодотворните идеи, които понякога се раждат в бурни исторически времена: прочутото сирене се появило на бял свят едва след като върху гъстото нормандско мляко били приложени технологиите за производство на сирене, характерни за областта Мо, които през 1792 г. младият абат Гобер пренесъл в Камамбер, търсейки убежище от кървавата революция. Освен камамбер, отрупаната витрина предлагаше ливаро, понлевек, ньошател, бри (моето зорко, може би свръхкритично око веднага забеляза, че последният сорт изглежда леко тебеширест), както и изобилие от местни сирена и сиренца, които на драго сърце бих останал да разгледам по-подробно, ако не беше обстоятелството, че опасността на улицата явно вече бе преминала. Повдигнах леко бейзболната си шапка, за да се сбогувам с бакалина, и напуснах магазинчето. От съзерцанието на гореизброените благини тревогата в сърцето ми, породена от неприятната изненада на улицата преди минутка-две, беше поутихнала.