Паула Лайт: Параграф 22

Виждали ли сте болно животно, с много отслабнал организъм? Клетото същество лежи на хълбок, с изплезен език и бере душа, а козината му гъмжи от все повече бълхи, защото то няма сили да се отърси от наглите паразити. Облак мухи жужат край главата му като ореол на злото и страданието и търсят как да се впият в плътта му — през очите, през всяка малка рана. И тварите търсят едно: кръв, кръв и още кръв!

Чиновниците в една отслабнала държава се държат по много сходен начин. Колкото по-бедна е тя, колкото повече кризи, хаос и срив на икономиката се проявяват, толкова повече стават държавните чиновници и по-сложна структурата на бюрократичния апарат. А колкото по-голям е броят на паразитите, толкова по-слаб става шансът държавата да заработи.

Не знам дали сте чели повече материали за Русия в навечерието на революцията. Едно от нещата, които ме впечатлиха, беше, че в тази епоха на глад, хаос и мрак Руската империя просто гъмжала от държавни служители. Началници на отдели с цяла свита подначалници, на които са подчинени куп канцеларии, всяка от които със своя шеф, властващ като суверен над цял куп писари, подписари, разсилни и т.н. и т.н. Всъщност, на малцина е било ясно в какво точно се изразяват професионалните задължения на всеки.

В Османската империя, преди разпадането й, във всеки вилает и конак броят на служителите на султана се удвоил и дори утроил. И колкото повече ставали хрантутниците, толкова повече безредици и кризи избухвали.

Наблюдавах нещо подобно в Република Нигерия, непосредствено преди поредния военен преврат. Този беше на генерал Бухари.

Африканецът си умира да носи униформа или значка на държавен чиновник. Това означава престиж в джунглата, макар и символичен твърд доход и средство, с което да будиш страх у съплеменниците си и да трупаш рушвети. Всеки редови служител в най-незначителната канцелария се държеше така, сякаш всяка сутрин си пиеше кафето с министъра и би могъл да пошушне подходящите думи в подходящото ухо.

Доколкото бях запозната от това, което са ми споделяли други чужденци в страната — индийци, европейци или американци, всичко в сферата на подкупа си имаше твърда тарифа, която растеше с увеличаване на инфлацията. Например, десет найри, ако те хванат в грубо нарушение на правилата за автомобилно движение и същата такса, ако на пътните полицаи им се пие бира и просто решат да те спрат; двадесет найри за да изнесеш от страната ценна археологическа находка или неваксиниран домашен любимец; сто найри, за да не ти проверяват багажа въобще и да избегнеш всякакви митнически формалности, дори ако изнасяш хероин или ядрена бойна глава. Просто в ония години — 1981-1983 — държавните чиновници бяха много, производство нямаше, заплатите им бяха ниски и рушветите — единственият им шанс за прехрана.

Нека сега направим следващата логична крачка и се прехвърлим тук, в България, която неотдавна, в едно музикално предаване млад човек нарече Абсурдистан. Мисля, че никак не беше далеч от истината. За жалост.

Ето как се развиват процесите в държавната администрация на Абсурдистан:

Всички сме наясно за ниския прираст в производството, за кризите и инфлационните процеси, които от петнадесет години и повече периодично разтърсват икономиката ни. Това води до ниска покупвателна способност и покупвателната способност и пространството за средния и малък бизнес все повече изчезват. Пари май имат само банките, мобилните оператори и хората, изпрали капитали от сенчестия бизнес. Ето защо няма нищо по-сладко от държавната службица, каквато и да е тя. Съществуваше период, когато, след падането на поредното правителство чиновниците — негови протежета, постепенно бяха изритвани на борсата от главата до опашката. Със Закона за държавния служител, обаче, лесното уволнение на хората на предишната власт отпадна като възможност. А как новите властници да наредят на работа свои хора? Те имат само една възможност — да увеличат щата и да назначат още чиновници. Примерно, ако в едно министерство е имало три отдела, стават пет или шест. Те не вършат повече работа. Напротив, заради неясните функции, изпълнението на задачите все още боксува. Там, където е имало само едно министерство, стават две. Това „пъпкуване“ и деление на държавните учреждения протича както в столицата, така и в най-забутаните кътчета на провинцията. Всеки си има роднини, кумци, свои хора и такива, от които чака някаква далавера, нали?