Паула Лайт - Параграф 22

Когато документът е изготвен, гражданинът X е потънал в заеми, а половината бащина къщица е изядена на зелено.

Мила родна картинка!

Гражданинът Y решава да си възстанови имот, който му се полага по реституцията. Води битки девет години, поради нежеланието на Общинската администрация да му съдейства, като издаде скица на имота, за да може той да се снабди с нотариален акт. По тази причина, Общинската комисия за земеделие и гори (в началото на битката, само Общинска земеделска комисия) отказва да приключи процедурата по възстановяване на имота. Следва съдебно дело. Общинската управа пренебрегва и нареждането на съда в отказа си да издаде скица и съдията е принуден да реши проблема с назначаване на експерт, който да изработи скицата. Y печели делото и комисията му възстановява имота. Е, и? Отново се връща на изходна позиция. Общината продължава да не дава скица, въпреки поредицата от молби и внесени такси.

Някъде на десетата година, човекът обезумява и завежда дело пред Административен съд за снабдяване с такава. „Не можем, защото собственикът е друг!“ — гордо заявява пред съда юристът на Общинската управа и вади нотариален акт. Слисаният и нещастен Y вижда, че предприятие, което не е собственик, но е получило скицата без проблем е продало неговият собствен имот на — Общината. Параграф 22.

Гражданинът завежда нов иск за собственост, та да обезсили този нотариален акт. Колко време ще се бори? Сигурно до края на дните си. А също и децата, и внуците му. Какво се чудите? Абсурдистан.

Нещастният гражданин Z иска да води дело, за да докаже собствеността си върху имот, който се ползва и владее от друг човек, снабдил се по неведоми мистерии с нотариален акт. За целта му трябва данъчна оценка на имота. „Да, ама не !“, както казваше Бучаров. Човекът, заграбил имота му, иначе е добър данъкоплатец, открил е партида на свое име и си плаща данъците най-редовно. Друг човек не може да получи удостоверение от Данъчната служба. Отчаяният Z обяснява положението на служителите и че документът му трябва за пред съда.

„Не може!“ — свива рамене служителката.

Отива в съда и обяснява положението и там. „Не можете да заведете делото без данъчна оценка.“ — отговарят му в деловодството.

Параграф 22.

Бих могла да редувам сцена след сцена от всяко ведомство, институция и отдел, ама няма да ми стигне азбуката. А и нужно ли е? Картинката е ясна.

Измъчената снага на народа ни е обезкръвена от все по-бързо размножаващата се, дебелееща и самодоволна чиновническа пасмина.

Щатовете няма да бъдат намалени никога! Бюрокрацията не ще бъде озаптена! Тя ще се раздува и раздува като Епикурейски търбух, докато накрая ни вземе и въздуха, който дишаме. Докато хазната окачи над леглата на българските семейства сексомери, та да облага с данък и правенето на любов. Докато назначат на щат агент, който да следи за употребяваното от нас количество тоалетна хартия, за да не се окаже, че ядем прекалено много и трябва да ни обложат с нов данък. Какво се чудим за убийственото ДДС върху книгите, учебниците, лекарствата? Нали държавните служители се нуждаят от заплати?

Има, обаче, нещо, което не бива да се забравя:

Онова болно и нападнато от паразити животно, с което започнах тази своя тъжна приказка, накрая умряло…

© 2008 Паула Лайт

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9229)

Последна редакция: 2008-09-14 15:18:55