Паула Лайт - Родният език свещен

Здесь есть возможность читать онлайн «Паула Лайт - Родният език свещен» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Родният език свещен: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Родният език свещен»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Родният език свещен — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Родният език свещен», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

„Фиксирайки симптомите на своята парадоксална илюзия, фундаментално се парализирах, мистифициран от вашите очарователни очи.“

Според някои версии на анекдота, след тия думи, младата дама побягнала, а според други — просто заспала.

Друга причина за осакатяването на езика е мързелът. Тя се изяви истински ярко, след като в нашия живот навлязоха компютърното общуване или кратките съобщения по мобилните телефони. Съгласна съм, че когато водиш диалога си виртуално и думите трябва да се изписват бързо, различните нови кратки слова или общоприетите съкращения са необходимост. Да, обаче разните термини като „чат“, „ник“, „чатя“, „копвам“ или „кликвам“ навлязоха в нормалния ни делник, когато общуваме реално, а не виртуално. Навикът от кратките съобщения (СМС), от своя страна, доведе до всекидневна писмена и устна реч с изключително къси изречения, без епитети, без обстоятелствени пояснения, а, понякога, дори без сказуеми. Действително, краткостта на изказа е предимство, но, когато се прекали, речта започва да звучи идиотски. А когато езикът се приспособява да изразява само къси, първични мисловни послания и съждения, под неговото обратно влияние мозъкът, от своя страна, закърнява. Ако се продължи по същия начин, ще стигнем до етапа, когато речта ни ще бъде не по-богата от тази на неандерталците, които, вероятно, са имали думи само за дивеч, кокал, огън, пещера и духове, а е възможно да стане дори по-бедна. Първичният човек е имал поне ведрото любопитство на дете. От там до регреса, при който усещаме, че отново ни пониква опашка, има само една крачка.

Има още много примери, които говорят за омаскаряване на свещения ни език. Да, речем, ужасно ниската правописна и пунктуационна култура, която си личи дори в националните всекидневници или в обнародваните закони и подзаконови нормативни актове. Що се отнася до изписването на българските думи само с транслитерация на латиница и то на видни обществени места, подобни действия се отличават с толкова изящество и вкус, колкото задните части на Азис, изложени в центъра на столицата преди няколко години.

Интересно явление е езикът. Щем или не щем, той отразява нашето умствено ниво, общественото ни поведение и настроение, морала. Това става до голяма степен чрез социалния жаргон на младите хора. В момента говорим за „далавера“, „набутване“, „некоректност“ и т.н. Всички тези думи отразяват тежката финансова криза, в която се намираме и краха на почтеността, който я придружава. При опита да се пригодят новите и нови чуждици към собствената ни езикова и културна среда се получават такива причудливи хибридни слова, като, например, „миска“.

Няма да продължавам повече. Темата е безкрайна. Ще ми се само още веднъж да ви напомня Библейската истина: „В началото бе Словото“ Словото ни доближава най-много до божественото, до възхода, до духовното усъвършенстване. Ако продължаваме да го маскарим, ще се отдалечаваме все повече от светлината.

Иска ми се с общи усилия, както е дал някога обет дядо Вазов, да избършем езика си от калта и да покажем на човечеството чистия му блясък и удара на неговата красота.

Информация за текста

© 2008 Паула Лайт

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9252]

Последна редакция: 2008-09-21 13:57:09

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Родният език свещен»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Родният език свещен» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Родният език свещен»

Обсуждение, отзывы о книге «Родният език свещен» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x