Ланс Хорнър - Рори Сатаната

При вечерните проверки кракът на Тим не приличаше на нищо, виждано досега. Беше отекъл, а кожата беше тъмна, люто червена и лъскава. Пръстите стърчаха като безформени картофи на подутото стъпало, черни и сякаш вече мъртви. През няколкото секунди, когато Тим сякаш се съвземаше, за да получи нова доза от Баба, той скимтеше от болка и се държеше за ръката на Рори, сякаш някаква сила се преливаше от близостта на другаря му.

Всяка вечер Баба също отделяше време да прегледа Тим и единствените му успокоителни думи бяха: „Още е жив, басампо ще го излекуват.“

— Но как? — Рори не виждаше как земна сила би могла да смени този огромен оток и изопнатата кожа как би се върнала в нормално състояние.

„Не ни е дадено да знаем“, поклащаше глава Баба с очи, умоляващи Рори да има вяра в него.

— Въпреки че не вярвам в тяхното магьосничество, аз зная, че могат да го излекуват. Не ме питай повече, братко мой, защото не мога да ти отговоря. Не съм запознат с магиите, но зная, че е известно в цяла Африка като царство на вълшебниците и че тяхната сила е много стара и много голяма. Ел мектуб, бектуб — каквото е писано, ще бъде.

На следния ден подир няколкочасово тежко пътуване, по време на което керванът се супена от чистия, свеж въздух на просторната савана към душна наносна равнина, напредването се забави, така че не пристигнаха в Басампо, докато слънцето не наближи хоризонта. Пак се гмурнаха в джунглата, но докато граничещата с реката джунгла бе просто невъзможно неприятна с ятата си от насекоми, тази бе направо ужасяваща. Дърветата с приличащите на въжета лиани бяха непроходими от двете страни на пътеката. Макар че слънцето още не беше залязло, в гората бе тъмно като нощ и само от време на време стигаха до места, където случаен отвор сред дърветата допускаше по някой лъч. Рори бе обладан от предчувствие за тайнствена опасност, което му припомни приказките на стария Джеми за гори, обитавани и населвани от привидения. Очакваше призрачни ръце да се пресегнат откъм избитите шубраци и да го сграбчат, да се отворят гробове и да избълват страхотни дебнещи привидения. Крясъците на малките маймуни по клоните караха Рори да настръхне, а случайният поглед към някоя от тях, прелитащи от една към друга лиана, го караше да си мисли за сбръчкан старец със странно удължени крайници.

Достигнаха бреговете на бавна река, чието течение бе недостатъчно, за да движи плътната зелена пяна, покриваща повърхността му, и когато приближиха още повече, Рори видя група бойци, наредени в индийска нишка. Баба спря коня си, за да даде възможност на Рори да го настигне. Тези, осведоми го Баба, бяха почтена гвардия, изпратена да ги съпровожда до селото. По някакъв начин басампо се бяха осведомили за тяхното пристигане.

Рори бе изумен от вида на мъжете. След вълшебната гора се бе боял от срещата си с народа басампо, тъй като повлиян от околността, смяташе, че едва ли ще срещнат именно хора, а Рори съзнаваше, че посрещачите им представляваха внушителни свръх атлети. Никой не изглеждаше на повече от двайсет години. Стройните им тела бяха със съвършена мускулатура и смазани така, че блестяха като полиран абанос на ярката слънчева светлина, заливаща хоризонта. Танцуващите отблясъци улавяха широки, мускулести гърди с боядисани в бяло зърна, закръглени бедра и стегнати, обли хълбоци. Всеки носеше висока грива от снежнобяла маймунска коса, която увеличаваше ръста му поне с осем фута. Това беше единственото им облекло с изключение на прасците на краката им, които също бяха обвити с дълги бели косми. Всеки носеше дълго бронзовърхо копие, а един, от чието копие висяха нишки от нещо, приличащо на сухи, сбръчкани черни стафиди, пристъпи да поздрави Баба. Лицето му, макар симпатично и добре оформено, имаше пуст поглед — някакво празно, далечно взиране на очите. Когато керванът спря пред наредените бойци, Рори забеляза, че всички останали имаха същия безплътен вид — като че ли лицата бяха празни фасади на съвършените им тела.

Веднага ставаше очевидно, че не са мюсюлмани, тъй като голотата им разкриваше, че не са обрязани — на всяка провиснала надолу кожа бе нанизан златен орнамент с размери на яйце, което удължаваше и без това огромните им органи чак до златните дрънкулки, окачени на коленете. Водачът — този с декорираното копие — направи нисък, но не сервилен поклон на Баба и се обърна към него на непознат език, който изглеждаше съвсем не на място с фъфлещите си и пискливи звуци, съпоставен с ярко разкриваната му очевидна мъжественост. Не беше хауза, защото Рори не бе забравил този език, който бе научил от стария Джеми и към който бе прибавил много повече думи след разговорите си с Баба.