Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Конят на Баба спря точно пред вратата на сградата, когато конят на Рори бе спрян и му помогнаха със същата вежливост, отдадена на Баба. Двама още по-внушителни атлети се появиха от сградата и приведоха копията си, за да минат гостите под тях. Те се промушиха през високия портал, който бе толкова висок, че дори стърчащите перуки на бойците не се опряха в него.

Вътрешността на сградата — поради големината й тя не можеше да се нарече хижа — бе осветена от четири златисто бронзови канделабри, всеки висок шест фута и крепящ букет от свещи. Сложната им изработка издаваше испански или италиански произход и Рори се зачуди от кой ли дворец са домъкнати в този африкански край. Позлатен трон, очевидно от същия източник като канделабрите, бе поставен на подиум от кожи на леопард. Върху трона седеше млад негър, облечен в дрехи от злато. Ръцете и краката му бяха изрисувани с бои в златни и бели арабески. Стъклена корона стърчеше нестабилно на главата му. Той беше симпатичен, някак дързък и разглезен, а тялото под златната му мантия изглеждаше по-леко и далеч по-малко мускулесто от тези на неговите бойци. Държанието и цялото му поведение бяха женствени. В добавка към короната той носеше огромен черен фалос, направен от лъскава кожа и привързан към кръста му. Тази притурка бе декорирана със сложна и многоцветна зографска работа. Още по-очевидно стана това, когато той се изправи. Застанали до трона, седнали, легнали и стоящи около него, се намираха поне дузина атлети, всеки един избран заради изключително добрия си вид. И те бяха голи като бойците, но ръцете и краката им бяха отрупани със златни гривни и верижки, а висулки от злато висяха на вратовете им. Висяха и златни топки на половете като тези на бойците, с разлика, че бяха по-големи и декорирани със скъпоценни камъни. Не обръщаха внимание на влизането на чужденците, впили погледа в своя изправен монарх и шепнейки тихо, които Рори сметна за ласкателства, насочени към младия крал. Все пак Рори забеляза един-двама да му се възхищават през полупремрежени клепачи.

Баба се поклони ниско. После, пристъпяйки напред, той сграбчи огромния изкуствен фалос с две ръце и го целуна. За пръв път Рори го виждаше да се прекланя пред друг човек. Но жестът на уважение от страна на Баба бе блед в сравнение с този на младия крал, който слезе от пиедестала си и коленичи в краката на Баба, сграбчвайки го през коленете и заравяйки главата в бурнуса на Баба. Когато се изправи, подпомаган от хората си, той заговори на Баба на съвършен арабски, макар и със странен акцент:

— Свято оръжие на Басампо, ние сме щастливи, велик и прекрасен шанго, че пак ни гостуваш. От няколко ни знаем точния час на твоето пристигане чрез предсказанието на нашите учени мъже. За тази нощ сме се разпоредили всички звезди и луната да заблестят, но тяхната яркост няма да се сравни с твоята, защото ти си златното слънце и твоята красота засенчва нашата. Добре дошъл, Велики шанго. Но кой е този прекрасен мъж в бяла кожа и златна коса, който те придружава? Ние вярваме, че той ще бъде отговорът на огромната бяла колона пред нашия дворец, която днес намазахме с палмово масло и украсихме с цветя в чест на пристигането му.

— Не можем да се надяваме да съперничим по великолепие с теб, крал Джалайа. — Баба ласкаеше краля така, както бе накарал Рори да постъпва. — Твоята ослепителна красота е по-голяма от тази на всеки мъж, когото съм срещал през всичките си пътувания. Съвършеният ти образ ме кара да се взирам в него учуден и възхитен. Твоето великолепие ме завладява. А сега да отговоря на въпроса ти, могъщ и величествени кралю. Този човек със златната коса е мой брат. Друг лорд Сакс, от далечните морета, дошъл да засвидетелствува уважението си на Ваше величество.

— Вашето посещение ни радва. — Джалайа се обърна и поднесе кожения фалос на Рори за целувка. — Очаквахме човек с меден цвят на косата, докато твоята е златна.

Рори коленичи пред краля и целуна фалоса, както бе видял Баба да прави това.

— За мен е чест да видя такъв симпатичен младеж като теб. — Рори чувствуваше, че малко би могъл да добави към цветистите ласкателства на Баба.

— А аз, милорд Сакс, съм щастлив да намеря благосклонност в твоите очи. Какви чудно сини очи имаш! С цвета на тюркоазите, които получаваме от керваните от далечна Персия. Виж — той пристъпи към един от двамата младежи, застанали до трона му, и разкопча висящата златна топка от него. Рори видя, тя е направена от сини камъни. Кралят я вдигна, сравнявайки цвета й с очите на Рори, преди да я върне на пазача, след което се върна на мястото си.