Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Жалко, Ваше величество — Баба изчака кралят да седне и един от неговите хора да сложи възглавници на гърба му, — но моят брат е много разтревожен. Слугата му, който го придружава, е смъртно болен. Ние доведохме болния тук, за да бъде излекуван от твоите учени лекари. Знаехме, че ако доживее до твоето императорско присъствие, той няма да умре.

— Един слуга ли, милорд шанго? Един прост слуга? Защо златокосият трябва да се тревожи за един слуга? На колко години е?

— Около двайсет и пет, Ваше величество — отговори Рори.

— Значи е време да умре. Никой мъж, с изключение на краля или на шамана, не трябва да живее повече от трийсет. Ние не вярваме в старостта и смъртта. Оставете го да умре и аз ще ви дам десет слуги, всеки от тях по-добър от умиращия. Всеки от мъжете ми ще бъде щастлив да служи на господар със златиста коса и тюркоазени очи.

Баба пристъпи напред, кимайки мъдро глава. Помнеше нещо, казано от краля.

— Ваше величество, тук случаят е различен. Ако този мъж беше обикновен слуга, той би го оставил на умре, но той не е обикновен слуга. Ти спомена за мъж, който има коса на прегоряла мед. Този е точно такъв.

— И бяла ли му е кожата? Кожа бяла като мляко, дори по-бяла от тази на милорда със златистата коса?

— Точно така, Ваше величество.

— Тогава ще му помогнем, велики шанго. И се надяваме, че както той, така и белият лорд Сакс ще останат доволни. — Той се обърна към Рори. — Нали, милорд? Ще ми платиш ли това, което ти поискам, ако спася живота на твоя слуга?

— Готов съм, Ваше величество. Слугата ми има голямо значение за мен.

— И за мен — добави кралят. — Казваш, че този мъж е твой брат, господарю шанго? Как е възможно това, след като твоята кожа е тъмна, а неговата е светла?

— Има по-голямо братство от кръвното, Ваше величество. Това по-голямо братство, което съществува между милорд Сакс и мен.

Кралят се усмихна лукаво, поглеждайки от Баба към Рори.

— Ах, да, — бавно затвори очи той, — разбирам. Ние басампо разбираме много добре. Чудесно, милорд шанго. Много добре.

Рори изпита желание да поправи мнението на краля, но реши да не проговаря. Искаше нещо да се направи за Тим и не желаеше разговорът да се отклонява в по-нататъшни тълкувания на приятелството му към Баба и това на Баба към него. Явно същите мисли владееха ума и на Баба.

— Позволи ми да спомена, Ваше величество, че мъжът с медената коса умира. Ти знаеш, кралю Джалайа, чувствата ми към теб така добре, както и аз зная твоите към мен. Затова нека оставим формалностите и накараме твоите мъдри лекари да прегледат болния.

Кралят направи недоволна гримаса и се плъзна от трона си към подиума, издърпвайки със себе си един от своите хора, като придвижи тежкия фалос така, че мъжът да положи главата си в скута му. После открито и без всякакво въздържание той се залови да си играе с мъжеството му, след като най-напред махна златната топка.

— Болните хора са толкова безинтересни, велики шанго, но в случая с този мъж с медената коса ние веднага ще сторим нещо. Аз се бях надявал че ти и твоят брат ще поискате да свалите тежките си роби и ще се позабавлявате тук, докато моите мъже ви изкъпят. Но щом казваш, въпросът сега е да спасим мъжа с медената коса. Красив ли е той, господарю шанго?

Баба кимна утвърдително.

— А той ще ми заплати ли, че съм му спасил живота?

Този път кимна Рори.

Кралят продължи да си играе с легналия до него мъж съвсем открито пред погледите на Баба и Рори. Мъжът изви тяло в дъга и ръцете на краля се задвижиха по-бързо. Когато той въздъхна, кралят си дръпна ръката, присегна за подадената му от друг мъж кърпа, избърса ръцете си и блъсна жертвата си настрана. Призова друг мъж, после изведнъж промени намерението си. Вместо това му заговори със снижен тон, след което мъжът се запъти към вратата на сградата и нададе силен, стенещ вой. После се върна и легна до краля.

Още веднъж кралят се залови да си играе с новия младеж, пренебрегвайки Рори и Баба, но този път не можа да довърши играта си. Едно страхотно видение се появи на прага и кралят дръпна ръка, избутвайки младежа настрана. Седна и се загледа напред. Рори се обърна да види по-добре. Една от фигурите на прага би била достатъчно ужасяваща, но видът на десет бе направо потресаващ. Рори пристъпи до Баба, чувствувайки закрила в близостта и привързаността на този човек срещу неземната гледа. Освен че фигурите се движеха, те с нищо не приличаха на живи същества. Носеха триъгълни дървени маски, боядисани със зловещи черти, през които две очи оглеждаха Рори и Баба. От врата до пръстите на краката бяха загърнати в дълги покривала от изсъхнала трева, а на вратовете им висяха огърлици от маймунски черепи, човешки челюсти и стотици от онези черни изсушени неща, които Рори бе забелязал върху копието на техния придружител.