Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Ето, господарю, вземи и отпий — усмихна му се тя, докато очите й отразяваха светлинните отблясъци под дългите мигли. — Това е райски нектар — шепнеше гласът й. — С една глътка от него мъжът може да задоволи всичките си четиридесет хурии за една нощ и да му останат сили и желание да повтори.

Рори пое чашката и отпи. Имаше вкус на мухлясали розови листа и остави горчива следа в устата му. Като й върна чашката, тя напълни една елегантна дълга лула с хашиш и му я подаде, вземайки от мангала въгленче с машата. Той видя как Баба изпи чашката, предложена му от неговото момиче, и веднага запуши. Той подвикна на Рори:

— Тази нощ, братко мой, ще имаш издръжливостта на жребец и тя ще ти бъде нужна. Питието, за което се предполага че е смес от морски охлюви от Китай, ще разпали вихрени пожари в кръвта ти, а хашишът ще задържи прегарянето им, като ги остави да тлеят цяла нощ. Ще изпиташ по-голяма наслада и много по-дълготрайна.

— Не ми е нужна смес от морски охлюви, за да бъда готов — засмя се Рори.

— Не се съмнявам, но един мъж с колчан стрели е по-добре подготвен от този, който има само една и изчерпи всичките си муниции с един изстрел. Тази нощ ще намериш колчана си пълен — разсмя се Баба. — А сега светлините, Метук. — Баба отблъсна нежно момичето с крака си и тя загаси лампите. Остана само бледата светлина на луната, проникваща през отвора на шатрата, която остави Баба и Метук напълно в мрак, ала накара тялото на Рори да заблести с бисерно бял блясък.

— Ти си първият ми мъж, господарю, и първият бял, когото виждам. Вярно, уплаших се, когато те видях в цялото ти величие. Сега вече не се боя. Аз съм подготвена за теб. Бях способна да побирам най-големия дървен инструмент на старата Мириам. Ние, момичетата, го наричахме „Куат“ и всички се плашехме от него поради болката, която знаехме, че ще ни причини. Сега споменът за тази болка ме радва, защото аз ще ти дам много радости.

— Изгарям от нетърпение, малката.

— Не ще се разочароваш, господарю, и аз ще положа усилия да е така.

Беше нощ на съвършено изкуство, каквото Рори никога не би могъл да си представи. Тя бе толкова различна от пипкавите движения с шотландските Мерита край плетищата, колкото денят се различава от нощта. Никога преди не бе постигал такива висини и не бе оставал тъй дълго в захлас така изтънчен и непоносим, че той стенеше и умоляваше да го облекчи. Чатсуба си играеше с него като с музикален инструмент. Разкриваше чувствени струни, които измъчваха тялото му и същевременно го успокояваха. Изкуството на двете момичета бе резултат на дълго и трудно обучение и въпреки това в тях имаше някаква непринуденост, съчетана с писъците на първото проникване, което убеди Рори, че това наистина бе първият им опит с истински мъж. Всеки път Чатсуба — или може би Метук, тъй като те постоянно се разменяха — го издигаше до високо плато, където едва не се задушаваше. Дори чувствуваше как ще се пръсне на безброй частици. Изкуството им го усмиряваше в кратка празнота, която му даваше възможност да поеме въздух и се подготви пак за висините. Нямаше късче от тялото му, което да не отговаряше на милувките на Чатсуба. Езикът й изследваше потайни места и го караше да размята крайници и да стене. Беше само жена и го правеше само мъж. Думите й го величаеха като божество. Спомни си за една картина, която бе видял в книгите на стария Джеми, показваща Родоският колос и съзнаваше, че в момента се извисява над всички мъже и достига такива височини, че корабите можеха да плават под него, без да го докоснат.

Тя се дивеше на неговата надареност. Ласкаеше го нежно разтревожена. Гукаше и пъшкаше с престорена болка, че никоя жена не би могла да го погълне и че страхотният „Куат“ в школата на старата Мириам бил джудже в сравнение с него. Той я раздираше, тя стенеше и плачеше, независимо че не го пускаше за миг. Молбите й за милост го смекчиха, той я съжали и намали яростта си, но тя се притискаше. Подканяше го дори към по-силни атаки, макар непрестанно да му повтаряше, че той е нейният господар. Когато му даваше възможност да си поеме дъх, той мигновено се откъсваше от нея само за да открие гърба й до неговия и да види как се беше сменила с Метук. След това огньовете пак се разпалваха.

По някое време през нощта настъпи кратка пауза, когато бе запалена една единствена лампа и на нейния пламък момичетата им направиха по още едно питие, докато Рори и Баба изпушиха по лула хашиш. От другия край Баба подвикна на Рори: