Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Останахме с един гребец по-малко — сви рамене Баба и придружи Рори до шатрата. — Но това няма значение. Мъжът, който си възвърна момчето тази нощ, утре ще работи двойно по-усърдно. Ще иска да го смае със силата и издръжливостта си. По време на едно пътуване преди две години изгубих четирима кру. Всички си падаха по момчето на главния кормчия — едно ухилено хлапе, флиртуващо непрестанно с другите мъже. Но въпреки всичко канутата продължаваха пътя си, докато пристигнахме в Ринктъм, и там той накупи толкова мъниста за момчето си, че то едва можеше да върви под тежестта им. Ела да спим.

На следващата сутрин Рори и Тим тръгнаха извън лагера да се облекчат сред храстите. Наблизо забелязаха конусовидна земна маса на височина колкото човешки ръст, върху която бе проснат трупът на мъртвия кру. Той представляваше блестяща маса, покрита от мравки, които вече бяха изяли плътта на краката, разкривайки белите кости.

Същия ден по пладне достигнаха широка савана с висока трева, осеяна със странни на вид баобаби. Високите цилиндрични стволове изглеждаха прекомерно големи за тънките клони, сякаш бяха изтръгнати от земята и побити с корените нагоре. След сочната зеленина по реката всичко изглеждаше чисто и светло. Ята от пъстри пеперуди отразяваха блещукащата светлина по ниските цъфнали храсти, усещаше се и лек ветрец, който освежи лицата им. Под сянката на дърветата те пристигнаха при едно селище от шатри, много по-уредено от това, което Баба бе построил при Ринктъм Кясъл.

Стотина мъже, различаващи се по цвета си от бледо кремави до абаносово черни, ги очакваха край пясъчния нанос, в който заораха канутата. Пискливите им приветствени крясъци, подчертани от градушка от изящните дълги мускети, накараха вързаните коне да заскачат и зацвилят. Канутата ги стовариха колкото се може по-близо до брега, където десетки ръце изнесоха Баба на брега и по негово кимване, върнаха се да вземат и Рори. Пътуването с канутата бе свършило и видът на конете подсети Рори за Тим. Полегнал върху дюшек на дъното на едно кану, той не беше страдал особено, но Рори се боеше, че на гърба на коня ще бъде съвсем различно, защото бе сигурен, че Тим никога през живота си не бе виждал коне дори на картинка.

Баба бе изчакал Рори да слезе на брега и сега пристъпи да тръгне с него. С жест на ръката си той посочи шатрите.

— Е, братко, тук ще разполагаш със собствена шатра, без да става нужда да споделяш моята. — Баба посочи една черна шатра, незначително по-малка от тази, на която се вееше семейният му флаг. Но при изговарянето на думите Рори долови и забеляза горчивината на израза му.

— Предполагам, че сам ще се чувстваш по-удобно. — Рори също се чувствуваше наскърбен поради раздялата с Баба. Близостта им, когато бяха споделяли една палатка, го беше радвала, и трябваше да признае, че се наслаждаваше на Елмира повече, когато чуваше пъшканията на Баба под неговата жена.

— Не мисля за удобството си, братко, а за твоето. Що се отнася до мен, аз се радвам на присъствието ти. Насладата ми нараства, когато долавям малките звуци на твоето щастие. Когато те слушам задъхан и чувам стенанията и молбите на Елмира, това усилва настървението ми и доволството ми, че си щастлив. Да, ще се чувствувам самотен в шатрата си, макар че имам право на избор между четири робини, вместо две.

— Аз също се чувствувам самотен, Баба, защото ако ти си се радвал на моите стонове, аз също се наслаждавах на твоите. Пък и аз също се чувствувах по-щастлив край теб. Ти си всичко, каквото имам в Африка, а Африка е странен кът. Понякога ме плаши, но когато ти си край мен, аз съм спокоен. Ще дойде време, когато ще се разделим. Моят път ще води в една посока, а твоят в друга. Когато този ден настъпи, ще жадуваме да сме заедно. Затова, освен ако не настояваш да ме прогониш, аз бих предпочел да остана с теб.

— Благословен Аллах! Наистина ли го мислиш, Рори? Не се мъчиш само да бъдеш вежлив?

— Наистина, Баба.

Баба поклати глава.

— Трудно ми е да повярвам на думите ти, макар да зная, че са искрени. Имал съм много отношения с бели хора и макар че те ми вършат услуги, наричат ме „Ваше височество“, салютират ме с оръдейни изстрели, поднасят ми дреболии, с които искат да ми въздействуват, и дори сядат с мен на масата ми, Рори, не забравям, че те само обмислят.

— Какво значи това, Баба?

— Те мислят: ето един чернокож, който се счита за нещо специално. Добре, ще си направим майтап с него и ще му внушим същото. Обаче знаем, че той е само един черен негър и понеже носи нещо, от което ние се интересуваме, ще го третираме като равен с нас. Ще му дадем няколко ярда манчестърски памучен плат, щампиран с ярки цветове, защото негрите харесват именно това. Ще го натъпчем с евтини железарии и немски огледала. Ще му дадем и малко мъниста, за да ги отрупа по косата и по гривните на носа си. Ще му направим гаргара със стари боклуци. След това ще го отрупаме с ласкателства и ще му позволим да се храни с нас, ала през цялото време ще знаем, че сме по-добри от него, защото нашите кожи са бели, а неговата е кафява. Така мислят те, Рори, и аз ги мразя за това. Вероятно бих мразил и теб, ако твоето име не беше същото като моето и ако някои древни богове на Африка не бяха предсказали идването ти.