Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Тим ги очакваше на кея и когато видя, че Рори и Баба приближават, закуцука измъчено по пътеката да ги пресрещне.

Рори прегледа крака на Тим.

— Как се чувствуваш, Тими?

— Не е добре работата. Ще ме вземеш ли със себе си, авер?

— Тъй както си влачиш крака ли, Тим? Пътуването е дълго. По-добре е да останеш тук и си отпочинеш.

— За бога, авер, не ме оставяй в тази дяволска дупка — замоли го Тим. — Тъй не ме бива за стария Бастинадо. С този крак никога няма да видя палубата и въжетата — никога няма да ме вземе. А в тази адска дупка ще пукна за една седмица. О, хайде, авер, вземи ме с теб. Ще дойде време, когато ще умираш да размениш няколко думи на английски след цялото това шибано плямпане.

— Господ знае къде отиваме, Тим. Разбрах, че оттук до Саакс е около две седмици път, от които само първите няколко дни на канута. Ще можеш ли да издържиш? Ако можеш, иска ми се да те взема.

— Ще мога. Само ме гледай. Ще бъда наред, Рори, ала зарежеш ли ме при тоя миризлив португалец, всичко може да ми се случи. Сигурно ще свърша нафиркан в кръчмата му. Не ме оставяй, Рори — разрева се Тим.

— Мога да платя за престоя ти тук. — Рори си спомни за дадените му от Спаркс пари.

— За да ходя всеки ден до кея и да чакам завръщането ти. Ако ти трябва, тревожи се за мене, но как мислиш ще се тревожа аз, ако изобщо не се върнеш? Заради бога, вземи ме, Рори Махаунд. Ще се поболееш да бърбориш само с тях. Бога ми, той наистина е симпатяга! Не съм допускал, че ще кажа такова нещо за един проклет негър, макар че е по-симпатяга от онези двамата голи, издялкани от камък, дето прикрепят вратите на брега на Ливърпул.

Рори се замисли върху молбата на Тим. Да не би било зле да има един свой човек до себе си. Можеше да му домилее за английска реч… Кимна глава в съгласие.

— Ще го сторя, Тим, щом мислиш, че ще можеш да издържиш. Ще се радвам на компанията ти.

Дългата редица канута беше вече натоварена и потеглиха нагоре по реката, едно по едно, всяко карана от по десет момчета кру. Баба заемаше сам първото кану, излегнат в средата му под балдахин от черна козя кожа с ресни. Следващото кану, пригодено със същите удобства за Рори, по негово настояване се споделяше и от Тим. Първоначално Баба прояви неохота да допусне Тим в кануто на Рори, но когато Рори му обясни, че Тим не е само слуга, но и приятел, Баба склони, макар че изразът на лицето му показваше недоумение как едно лице може да бъде едновременно и слуга, и приятел. Все пак той прие обяснението и ето защо Тим се облягаше, полегнал на един матрак и подпрян с възглавници до Рори.

В началото на пътешествието им всяко прикритие от слънцето изглеждаше ненужно, тъй като буйната тропическа растителност и особено дърветата, преплели се като дъга над тясната река, ги скриваха в сянка, оформяйки мрачен тунел от зеленина. Жерави стояха край бреговете и хиляди малки птички с цвета на диаманти проблясваха сред клоните. Полупотъналите дънери се превръщаха на крокодили, а криволичещи вълнения маркираха пътя на водни змии. Денем Африка приличаше на свят от влечуги — от огромните крокодили до дребните гущери и жаби. Беше свят, бликащ от живот, избуяващ от тинята и калта на реката. Огромни лиани опасваха дърветата и понякога някоя от тях се раздвижваше, плъзгаше с блещукане люспестата си обвивка и изчезваше в зеления здрач с грациозността на змия. Ала извън водните влечуги и птиците във въздуха имаше и друг свят — злокобен, бръмчащ досаден и съкрушителен, който хвърчеше, бръмчеше, кацваше, хапеше и отравяше. Огромни, пъстро-зелени мухи се прилепваха в плътта и щом някой от тези паразити успееше, това бе знак за другите да нападнат. Комари бръмчаха из въздуха и пробождаха със стоманени игли, които пробиваха дрехите и оставяха петънца кръв. Все пак дебелите вълнени бурнуси, които първоначално се струваха на Рори задушаващи, сега се оказаха незаменими, тъй като комарите не можеха да пробият здравите им нишки. Мазането с оцет пазеше до известна степен лицето и ръцете и сега Рори напълно оцени метличката против мухи, която му беше дал Баба. Постоянното й размахване мигновено обезкуражаваше насекомите. Много чудно, ала момчетата кру, макар и съвсем голи, като не се взема предвид мокрото парче плат върху слабините, не се притесняваха никак. Мухите покриваха телата им и комарите бръмчаха над тях, а те не ги пропъждаха. Едва по-късно Рори узна за имунитета, който черната им кожа бе изградила в течение на поколенията кру, пътували по реката.