Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Баба отговори на мъжа на същия език, който изглеждаше плавен, изричан от неговите уста, и се лееше със същия напевен трепет. След заповед на водача останалите тръгнаха напред, всеки взел по една юзда в ръката си. Младият Херкулес, който пое юздата на коня на Рори, го погледна пусто, когато Рори разви и свали бурнуса си. Косата му се разпиля по раменете и нейният вид сякаш събуди живот в лицето на мъжа. Той посочи главата на Рори, забърбори и заръкомаха към другарите си и всички насочиха погледи към него. Изведнъж апатичният им израз се изгуби. Този, който обслужваше Рори, се поклони, целуна връхчето на пантофа му и повдигна полата на бурнуса му да разкрие бялата кожа на крака, което пак накара всички да се кискат. При очевидното настояване на другите пазачът на Рори намокри пръст в устата си и го прокара по крака на Рори.

— Мислят, че кожата ти е покрита с бяла глина — засмя се Баба с другите. — Никога преди не са виждали мъж като теб. Единствените бели, които са виждали, са маври, а тяхната кожа не е бяла чак като твоята.

Бойците, сега пазачи, поведоха конете през един брод на реката, известен само на тях, тъй като залъкатушиха срещу и по течението, без никъде зелената пяна да стигне над коленете на конете. След прекосяването продължиха да ги водят още около миля. Пътеката проникваше все по-надълбоко в джунглата, докато стигнаха до една поляна, в далечината на която се виждаше селото или града, изграден от концентрични кръгове кошерообразни колиби. Смесени с разлагащата се смрад на джунглата, Рори различаваше различните миризми: гниеща храна и продукти, човешки изпражнения и киселия мирис на пот, макар че за голяма изненада от вървящия пред него мъж бе долавял само приятен билков аромат. После, преминавайки по-нататък по пътеката, Рори откри източника на това зловоние. Беше огромна яма, оградена със заострени колове по края. От високото си седло той можа да види, че е пълна с мъже. Когато огледа нещастните обитатели по-отблизо, можа да види, че всички пленници бяха силни, здрави, млади мъже. По-късно щеше да научи какви бяха всъщност. Хората действително бяха роби, но Рори нямаше представа как биха могли да ги използуват. И слава богу, че в момента не знаеше.

След ямата пътеката извиваше рязко наляво и те я следваха, докато неприятната смрад изчезна. Тук имаше друго оградено село с белосани кошероподобни колиби и през разтворените врати, охранявани от пазачи като техните придружители, Рори видя, жени да премитат пътеките с върбови метли. Бяха приведени, така че провисналите им гърди се люлееха. Рори видя, че причината за странно разкрачената им походка се криеше в широкия метален пояс на кръста, скрепен отпред и отзад с друг метален пояс, който минаваше между краката им. С приближаването на кервана всички жени снишаваха глави. Една, която бе имала дързостта да вдигне поглед, получи удар от тъпата страна на копието на един от пазачите, който я просна в праха.

След като преминаха оттам, излязоха на пометен път, граничещ от едната страна с чисти, измазани в бяло колиби от кал, а от другата с лъкатушещ поток от прозрачно чиста бода. Пътят им следваше този поток, който, както показваха бреговете му, беше изкуствен канал. Младежи се къпеха в канала, плискаха телата си и се триеха с чист пясък от бреговете. Вдигаха погледи и се взираха в кервана, особено в Рори, но той бе потресен от факта за наличието на всеобхватен ужас, който задържаше къпещите се от усмивки, докато не забележеха бялата му кожа и русата коса. После настъпваше същото рязко чуруликане, което бе избухнало сред пазачите му. Рори стигна до заключение, че речната вода се завирява и отправя по канали, които, както забеляза, бяха в концентрични кръгове, ставащи все по-малки и по-малки с напредването им. Беше поразен от съвършената чистота на колибите, липсата на смет, разцъфтелите цветя и бронзовите поставки, крепящи кошове, от които се излъчваше благовонен аромат. Подвикванията за пристигането им се носеха сред къпещите се в канала и сега той бе приветстван от бляскави белозъби усмивки. Неколцина му помахаха и го подканяха да се присъедини към тях, докато другите се покатерваха на брега да го видят по-добре.

Охраната продължи да води конете им във все по-стесняващата се концентрична система кръгове, докато стигнаха до отъпкана поляна в самия център на града. Точно в средата на селището Рори видя една постройка, далеч по-голяма от колибите, край които бяха минали. Беше кръгла, с плътни стени от глина, боядисана с ярки цветове с еротични съвокуплявания на мъже с мъже и мъже с жени върху ослепително бял фон и крепяща конусовиден сламен покрив. Кръг от огромни издълбани и боядисани колони, чийто фаличен смисъл бе несъмнен, ограждаше колибата. Колонните им страни бяха боядисани в тъмнокафяво, а бляскавите, прилични на гъби върхове в тъмно пурпорночервено. Всички, с изключение на една! Тази, по-голяма от другите, беше боядисана в бяло и покривът й блестеше в кървавочервено. Очевидно това имаше някакво специално значение. Букети цветя бяха разпръснати наоколо, а покривът блестеше, залят с масло.