Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— О, да — Спаркс се усмихна широко и се зае отново с броеницата. — Задната врата наистина е специалитет на Тим. Все пак човек трябва да бъде с широки възгледи на дълъг път като този и да затваря очи за законите на Негово величество. Иначе всеки матрос рано или късно ще се махне от рея и жив човек няма да остане на нито един британски кораб. Но аз се отклоних. Дойде време да си уредите сметките с Тим и макар че мога да бъда упрекнат в разсеяност, все пак аз не съм забравил. Просто изпитвах известно затруднение.

— Можем да забравим цялата работа. Сега с Тим сме приятели.

— Значи натам духа вятърът! — намигна многозначително капитан Спаркс. — Станали сте приятелка на Тим или обратното? Аха, в такъв случай ще бъде даже още по-интересно, защото, виждате ли, сър Родрик, аз съм си обещал една малка забава и всичко, което би се добавило към нея като подправка, ще я направи още по-занимателна. Толкова по-забавно, щом се цункате с Тим. Все пак трудничко беше за мен, уверявам ви.

— Но аз няма да се бия с Тим — заяви решително Рори, след което добави закъснялото „сър“.

— Разбира се, че няма — наслаждаваше се капитан Спаркс на играта си на котка и мишка. — Никой офицер от този кораб не може да се бъхти с прост моряк. Но да речем, че го стори! И да речем, че морякът се окаже по-добър боец? Той ще стане цар на бака и пръв фукльо на сушата. И нещо по-сериозно — ще нарушава реда, според който сложи ли моряк ръка на офицер, това е бунт. Нито пък е редно шотландски барон да се бие с измет като нашия Тим. Е, вярно, той може да прави други неща с него, но да се бие — никога! Виждате ли, това именно ме затрудняваше. Трябва да призная, че ме тревожеше, дори и още повече заради това, че снощи изживях едно леко разочарование. А аз не съм човек, който приема леко разочарованията. — Спаркс се изправи, избра един ключ от връзката, пристегната към пояса му, извади го и го подаде на Тим. — Моряк О’Тул, отключи малкия шкаф и дай това, което откриеш там.

Тим излезе от унеса, протегна ръка, взе ключа и закрачи към другата страна на каютата, следвайки посоката на пръста на капитан Спаркс. Отключи малката вратичка в ламперията на огромния шкаф, обкован с месинг, но когато я отвори, отстъпи назад, обърна се и погледна капитана с напрегнато лице.

— О, не това, сър! — Тим едва не се разрева. — Не това, сър. Това не мога да направя. Не мога.

— Не можеш?! — прогърмя гласът на Спаркс. — Никой не те е питал какво можеш и какво не, нито пък някой ще те пита. Изваждай каквото си намерил, донеси го и го сложи на масата!

Бавно, с разтреперана ръка Тим присегна към чекмеджето и извади два дълги, сплетени бича, навити и навързани на тънки кръгчета. Като ги пое внимателно, сякаш улавяше нажежено парче желязо, той ги постави върху застланата със зелено сукно маса. Пръстът на Спаркс посочи нишките на нещавената кожа, които се бяха преплели, и Тим ги развърза, след което Спаркс разви единият от бичовете докрай. Беше дълъг около шест фута, изтъняващ постепенно от човешки юмрук до нишка, с диаметър малко по-голям от този на канап. Плесна го пак, този път по-силно, като го накара да изгърми като пистолет, след това го захвърли на пода, където той се нави като змия.

— В Италия му казват „дуелло кон скодисчинос“ — дуел с камшици. — Усмивката не напусна лицето му. — Това наистина е рядък спектакъл. Сигурно е останало от гладиаторите. — Той се извърна усмихнат към Тим. — Честна битка, Тими, нали?

— Виждал съм я, — очите на Тим се отпуснаха към извития като змия бич на пода и той потръпна. — Да, сър, видях я два дни след като напуснахме Хавана, когато се биха Пийбълс и Мартинес. Но тогава беше друго. Те трябваше да решат — единият или другият. Между двамата имаше кръв. Да, сър, видял съм го веднъж и не бих желал да видя никога нещо подобно. Пийбълс с едно увиснало око, а Мартинес го налага, докато го направи на каша. Но между мистър Махаунд и мен няма кръвна разправа, сър, както ви каза и той.

— Но би трябвало да има, Тим. Наистина би трябвало да има, защото когато изпиташ първия удар от бича на мистър Махаунд, и той изпита същото, и двамата ще забравите интимното си приятелство. Всеки от вас ще съществува сам за себе си. Да убие или да бъде убит, макар — той махна пренебрежително с ръка — аз не бих позволил да се стигне до убийство. Трябва да напомня, че мистър Махаунд е племенник на мистър МакКейрн и че не мога да му докладвам как неговият племенник сър Родрик е бил убит от обикновен моряк. Колкото до тебе, Тим, не ми се иска и ти да умреш. Ти си добър матрос и си ми нужен. Твоите юмруци, Тими, няма да се допрат до офицер и мистър Махаунд няма да те докосне. Значи всичко е наред. Утре вечер в шест насред кораба. Ще призова със сирената всички на палубата. И тъй като тези инструменти не са използувани от дълго време, сега ще дам на всеки ви по един. Може би гьонът е станал твърд и ще трябва да се смаже. Готвачът ще ви снабди с мас и аз не бих възразил, ако се поупражнявате малко, когато сте свободни. Все пак не се опитвайте да ги загубите през борда. Няма да бъде от полза — имам и друг чифт. Вземай камшика и излизай, Тими. — Той се завъртя на стола си и посочи към вратата.