Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Рори остана смълчан, очаквайки Тим да излезе, и когато вратата се затвори, загледа Спаркс предизвикателно.

— Отказвам да се бия с Тим с това оръжие.

— Отказвате ли? — Спаркс се надигна от стола, подпря се на масата и впи поглед в очите на Рори. — Или ще се биете с камшика, или ще ви вържат за топа и ще ви наложат с бич. Полага ви се наказание, копеле такова, и само аз и вие знаем за какво.

— Искате да кажете…? — Рори започна да се досеща.

— Искам да кажа, че Куарма действуваше по моя заповед, когато ви домъкна снощи тук. Да, глупако, вие си мислехте, че съм на брега и искахте да бъдете гъсок на гъската Куарма. Не беше нужно дълго да ви убеждава. Не допускам да сте си задавали въпроса дали ще се понрави на Стареца да поклатите държанката му. О, не! Само сте си мислили какво да спипате и колко лесно сте го спипали.

— Изкушението беше нечестно. Знаете как би реагирал всеки мъж.

— Тъкмо това целях да разбера. Виждате ли, взех един откъс от книгата на очарователната Фани, за която ви споменавах. Много си падала по скришното надзъртане. Трябва да прочетете как наблюдавала едно от момичетата в къщата с нейния неаполитански любовник. Ха, и как надзъртала при мадамата и нейният вирнат млад пазач. После как в хана наблюдавала през ключалката играта на двамата педерасти. Така и на мен ми се прииска да понадзъртам. В края на краищата човек се уморява да повтаря всеки път едно и също и му е драго да види нещо по-различно. Честно казано, малко съм разочарован — вие постъпихте като любител.

— Наблюдавали сте ни? — възмути се Рори.

— Защо не? Но фактът, че съм би гледал, не ви оправдава. Целта ви е била да ми окачите рога и пет пари не сте давали за мен. Не мога да наредя да ви бичуват, затова че сте ме направили рогоносец, но мога да се погрижа да помислите два пъти, преди пак да се решите да блудствувате. Не че нямаше да се разочаровам, ако не бяхте. Все пак аз уредих работата, но чуйте съвета ми. Следващият път, когато се разпалите безразсъдно, осигурете изгасването на всички светлини и всички дупки по вратите. — Той посочи с пръст един малък кръгъл отвор на вратата, водеща за отделението на Куарма.

Очите на Рори проследиха посоката и забелязаха отвора. Не беше го видял през нощта, когато го занимаваха съвсем други неща.

— И така, мистър Махаунд, — капитан Спаркс вдигна от масата втория камшик и му го подаде — пет пари не давам дали искате да се биете с Тим, или не. Ще се биете непременно и аз ще ви се радвам отстрани.

Рори сграбчи камшика, почти решен да го изплющи по лицето на капитана, но това означаваше да го разпнат под кила или да го обесят. Обърна се да излезе.

— И все пак, мистър Махаунд — каза капитан Спаркс, като му се поклони учтиво, — искам да ви кажа, че съм ви крайно задължен. За хлапак, който едва ли е подмамвал нещо друго освен юница по ливадите, вие работихте забележително добре. Единственото, което ви липсва, е малко финес. Макар че накарахте кучката да вие за милост. Това е нещо, което аз невинаги мога да сторя, тъй като според нея нямало човек на света, който да я задоволи, освен чернокожият й брат в Африка. И между другото — той вдигна предупредително ръка — ако ви хрумне да споделите този малък епизод с чичо си в Ливърпул, бъдете уверен, че той ще повярва по-напред на мен, отколкото на вас. Това е всичко. Връщайте се при тефтерите си.

Тим очакваше Рори, прикрит зад куп сандъци в трюма. Двамата приклекнаха в мрака.

— Ще трябва да минем през това, Рори.

— Така изглежда, Тим. Не че изпитвам ненавист към теб и това именно го прави тежко. Да се биеш с някого в яда си е едно, а съвсем друго е да се биеш с хладен разум.

— И на мен не ми се иска, Рори. Но ти внимавай за едно, ще внимавам и аз. Пази ми очите. Налагай по раменете и гърба, по задника, ако искаш, и по краката, но гледай да не ми накълцаш лицето или да ме ослепиш. Варди ми и мъжеца, ще те пазя и аз.

— Ще се пазим, Тим. Ти си виждал такъв бой. Колко трае?

— Докато единият падне, а другият го опердаши тъй, че той да се признае за бит.

— Тогава слушай какво. Единият от нас ще падне, а другият ще е победител. Ако си навит, аз съм готов да падна.

— Не, Рори. По-естествено е ти да победиш. Ще се задържим малко, ще си метнем по някой бич да го докараме по-естествено, но дори и така ще се накълцаме здравата, колкото и да внимаваме. Този бич реже като нож, защото има вплетени стоманени нишки. После аз ще се опъна и ти ще ме цапардосаш още веднъж-дваж. Аз ще се разпискам и така ще се свърши. Ще се потрудим да не се накълцаме много и помни — да си пазим очите и мъжествеността.