Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Ще запомня, Тим, верни приятелю. Това няма да ме смрази с теб. — Той се изви, затърси нещо зад себе си и измъкна една манерка. — Първокачествена мадейра. Да не отиваме веднага на работа. Да поседим тук на тъмно и си, пийнем. Няма достатъчно за едно напиване, но все пак ще ни помогне. За твое здраве, Тим. Какво беше казал старият Бастинадо? О, да. Наздраве, педерастче!

Слънцето бавно потъна в морето като изкривена огнена топка, която докосна далечния хоризонт и се задържа за известно време там, преди да бъде погълнато от водата. Зелените, лилави и портокалови облаци бавно избледняха в седефено сиво, а водата доби метален, оловен цвят. Корабната камбана отзвъни шестте си удара и когато замлъкна, острият писък на сирената изкара всички на борда — свъсен, потен екипаж, с избелели износени дрехи. Сякаш за контраст перилото на задната палуба изведнъж разцъфтя с появата на капитан Спаркс в бляскаво палто от червено генуезко кадифе, обшито в златисти дантели, бричове от бяла коприна и бели копринени чорапи. Черна тривърха шапка, на която стърчеше огромно жълто щраусово перо, покриваше бялата му перука, превързана отзад с черна тафтяна панделка. В синия колан, опасващ кръста му, бяха втъкнати чифт гравирани със сребро пистолети и шпага, провиснала отстрани. Лийзи го следваше, повлачил едно кресло, което постави до оградата. Когато Спаркс се разположи в него, първият помощник Метюз застана до него. С галантен жест Спаркс му поднесе гравираната си кутия с енфие и като щракна с пръсти към Лийзи, поръча бутилка мадейра и чаши за себе си и за първия помощник.

Хлапето бе уведомило вече всички за предстоящия дуел и без бавене те заприиждаха откъм предната палуба и от долните помещения, за да отрупат средната палуба. Предстоеше кървава гледка, отговаряща на техните примитивни, садистични импулси, и никому не се искаше да изпусне гледката как ще нашарят до кръв белия задник на Тим и как Махаунд ще си получи заслуженото непременно, тъй като Тими беше здрав копелдак, тарторът на предната мачта. Беше си извоювал положението със собствените юмруци и всички знаеха възможностите му. Не знаеха на какво е способен Рори, но въпреки че физиката му бе завидна, всички обзалагалия бяха за Тим. С изключение на втория помощник, рулевия и часовия на наблюдателницата, всички от екипажа бяха тук, даже и старият Стоут.

Безукорно пременен в чисти бели памучни панталони и синьо палто, Рори пристъпи от вратата на коридора при задната палуба и се закова изправен. Всички погледи се насочиха към него, докато тълпата се раздели и отвори път на Тим откъм предната палуба. Той бе приветствуван с гръмки викове, които липсваха при появата на Рори. Никой освен Спаркс не приветствува Рори, а и капитанът не бе в настроение да поздрави своя домакин.

Решетката на централния люк бе застлана с моряшко платно, така че да се получи издигната платформа. Конопено въже бе изпънато около нея на временно изправени подпори. Малката ковачна бе домъкната на палубата, което зачуди Рори, а два дълги шиша се нажежаваха до червено сред въглените й. Спотсууд и Стинджър, двама брадясали великани, стояха от двете страни на оградената платформа, ухилени към сбирщината под тях, в очакване на предстоящото зрелище. Стинджър махна на Рори да приближи и сервилно му вдигна въжето да се провре отдолу. Тим трябваше да пропълзи сам. Със Спотсууд зад Тим и Стинджър зад Рори те застанаха там, заслушани в коментарите на тълпата. Разнесоха се окуражаващи викове към Тим, замесени с подсвирквания и подигравки към Рори. Не че не се ползуваше с известност, но той беше офицер и сегашният двубой не бе само между Рори и Тим, а между задната и предната палуба. Спаркс им позволи да викат, докато се поуспокоят, след което се надигна и лениво се облегна на перилата с една ръка, а с другата измъкна единия от пистолетите. Думите му се заточиха бавно, но както всички от екипажа знаеха, това привидно безразличие беше указание за едно от най-опасните му настроения.

— Милички мои — започна той със сантиментален глас, — едва ли някъде другаде освен в дъното на ада може да се намери по-пъстър букет от ненормални или по-дяволска сбирщина от хулигани като вас. Няма по-долнопробна пиянска сган от вас и аз не се съмнявам, че всички ще завършите с примка на шията и прощален танц във въздуха. Това и заслужавате. Но сега сте на „АРИАДНА“ на път за Африка и докато разполагам с това — той бавно размаха пистолета — и вие имате на разположение само голите си ръце, зная, че всички вие, манафи такива, се боите от мен. Имате право. Ще ви обеся за палците и ще ви смъкна мръсната кожа от гърба, само ако ме загледате с ъгълчето на окото си. На този кораб не наказваме с камшици за съжаление, но първият, който наруши реда, ще бъде прикован на решетката да вкуси бича. Разбирате ли, педерастки копелдаци?