Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Защо спирате, мистър Махаунд? — отсече гласът на Спаркс сред приветствията на екипажа.

— Аз не съм убиец, сър — Рори трябваше да прочисти гърлото си от кървавата пихтия, преди да отговори. — Нека ви напомня, че нашият бой не беше до смърт. Победих го. Той се предаде. Борбата свърши.

— Още много може да се бие Тим. Той не е свършил, докато аз не кажа. — Спаркс се изправи и Рори можа да види дори през кръвясалите си очи страшната гримаса на лицето и безумния поглед в очите му.

— Свършил е — викна някой от тълпата.

— Тим се би юнашки!

— Победен е и си призна.

— Вдигнете ръката на мистър Махаунд! — долетя глас откъм перилата. — Честно си извоюва победата.

— Вдигнете му ръката! Вдигайте, вдигайте му ръката! — поде в хор екипажът.

Демоничният израз се стопи от лицето на Спаркс и той протегна ръка да ги усмири, ала вече бяха неудържими. Той беше само един мъж с два пистолета срещу мнозина. Моментът беше опасен — Спаркс седнал на буре с барут, а екипажът — държащ запалената клечка кибрит. По-добре да покаже величието си и да задържи своята популярност, отколкото да им се противопостави.

Той протегна ръка и изчака да замрат виковете.

— Вдигни му ръката, Стинджър — викна той. — Обявявам мистър Махаунд за победител.

Стинджър закрачи по плъзгавото платно и вдигна високо ръката на Рори. Задържа я продължително над прострения Тим, докато екипажът надаваше прегракнали викове. Сега всички бяха за Рори. Забравили бяха своя любимец.

— Освободи ме, Стинджър! — Рори направи усилие да измъкне ръката си и благослови ножа, с който Стинджър преряза канапа. Грабнал го от ръката на Стинджър, той се наведе към все още лежащия Тим. Откъм зрителите се понесоха усмирителни възгласи. Мнозина помислиха, че въпреки думите му, Рори е решил да довърши Тим, но той преряза канапа, издърпа ръката на Тим отдолу и го изправи на крака.

— Ставай, Тим — подкани го той — Ти се би честно. Всички са доволни и, слава богу, можем да видим това. — С внезапен порив той вдигна ръката на Тим високо във въздуха и екипажът избухна в приветствия.

Тим се наклони тежко към Рори.

— Можем да се здрависаме вече, Рори — простена той.

— Можем — Рори сграбчи ръката на Тим. Подкрепяйки Тим и съпроводен от виковете на екипажа, Рори се заклатушка по платното, промуши се под въжето, което Стинджър му надигна, и след това коленичи на палубата да измъкне и Тим. Екипажът се раздели да им отвори път към предната мачта. Бавно и болезнено те заподскачаха нататък, оставяйки кървави отпечатъци от стъпките си по блестящата бяла палуба.

Спотсууд и Стинджър ги следваха.

— Легнете долу на палубата, мистър Махаунд, че и ти, Тим, — изговори грубо Спотсууд, но с известна благост. — Морската вода най-добре измива белезите.

Доброжелателни ръце подкрепиха Рори и Тим, когато те се отпуснаха на палубата, изтеглиха ведро вода и от време на време обливаха телата им с прохладната морска благодат. Неколцина домъкнаха две тънки сламени рогозки от предната палуба и ги застлаха, докато други накъсаха стари ризи и им направиха примитивни компреси.

Дълго време двамата се изпъваха на рогозките, неспособни да се движат. Студените компреси затоплиха телата им и мракът ги надви. Някои от екипажа пееха, други тичаха покрай перилата да свият платната, понеже излезе вятър. Забързаните облаци скриха звездите.

Рори намери сили да повдигне глава, да се пресегне и докосне Тим.

— Сърдиш ли се, Тим? — попита той.

— Не, Рори Махаунд — трудно изговори Тим. — Ядосан съм, но не на теб. На себе си само. Вече никога няма да завербувам някой авер за една презряна златна гвинея. Никога вече. Но колкото и да ми е криво, Рори Махаунд, не мога да не се радвам, че те домъкнах на този кораб. Колкото и да е терсене, радвам се, че те доведох тук — Той успя да стисне ръката на Рори.

Рори отвърна на ръкостискането.

— Зарежи това, Тим, ние сме си приятели. Слушай, авер, става хладно. По-добре да се смъкнем долу. Може ли да ходиш?

— Това мога, макар че краката ми са накълцани.

— Прощавай.

— Хайде де! Нали си запазихме очите и мъжката гордост. Останалото ще се излекува.

Помагаха си един на друг, докато се разделиха — Рори се запъти към задната палуба, а Тим към предната. Намерил се веднъж в каютата си, Рори се просна на дюшека. Както и да лежеше, не се чувствуваше удобно. Боляха го всички мускули, всяко разкъсване на плътта подскачаше от нараняване като при зъбобол. Можеше само да лежи и да брои корабните камбани. При единайсет камбани вратата на каютата се отвори. Беше капитанът и запалената в ръката му свещ показа, че носи в ръката си една чаша.