Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Звукът на отваряща се врата го измъкна от унеса. Полуотворил клепки, той позна Спаркс на прага, по бялата перука по която играеха светлините. Лежеше без да се помръдне, съзнаващ как Спаркс се възхищава от тялото му. Спаркс го огледа, после затвори вратата. След няколко минути се почука силно и влезе Лийзи. Носеше паница топла каша, кана вода и малка дървена бъчвичка под мишницата.

— Капитанът казва може да сте с празен корем — Лийзи сложи на пода каната с водата, сложи бъчвичката до нея и постави дървената паница в ръцете на Рори. — Хей, мистър Махаунд, готвачът наряза вътре шунка и масло. Изяжте го, сър. По-добре е като човек има нещо в корема.

— Е, какво се говори из палубата тази сутрин, Лийзи? — Рори направи опит да натъпче лъжица каша в устата си. Беше топла и готвачът не се бе показал свидлив нито по отношение на маслото, нито с шунката. Те бяха добре дошли за стомаха му и го затоплиха.

— Целият кораб говори за вас, мистър Махаунд. Казват как честно сте пердашили Тим и нито сте го ослепили, нито сте го осакатили. Истински джентълмен сте. Всички казват, че сте славен авер, мистър Махаунд, и че старият Бастинадо е истинско лайно. Той и хотентотската му цепната дупка! Няма тайни на този кораб, мистър Махаунд. Навред очи и уши. Всички знаят как старият Бастинадо е пратил черната кучка да ви откара в каютата му. Той обича да гледа как друг мъж тъпче женската му, честна дума. На миналото плаване в Хавана взе един от онези кубински мелези на борда и го накара да й го плъзне, докато гледаше през дупката на вратата. Клетият слезе от кораба като промушена свиня, целият накълцан. Странен чешит е старият Бастинадо, харесва му да надзърта през дупките.

— Изглежда всички на този кораб са такива. — Рори изгреба остатъка от каша с лъжицата. — Даже и ти, Лийзи.

— Едно момче трябва да преживее, мистър Махаунд. Не е леко да си юнга. Трябва да уйдисваш на всички авери от предната палуба. Но както и да е, все е по-добре, ако си сирак у дома. Тук си изкарвам хляба.

— Какво има в бъчонката? — посочи към пода Рори.

— Лой. Готвачът казва, че няма нищо по-добро от лойта за такива рани и натъртвания. Той винаги държи от нея, за да лекува тези, които старият Бастинадо наказва. Поръча да ви намажа. Искате ли, мистър Махаунд? Ще го направя с удоволствие и ще внимавам да не ви заболи.

Лойта миришеше на умряла овца, но Рори се обърна и остави Лийзи да го намаже. Стискаше очи, когато пръстите на момчето го докосваха, но верен на думата си, Лийзи беше внимателен, докато ръцете му се плъзгаха по тялото на Рори. Когато свърши и Рори лъсна като прасе на селски сбор, той се отпусна и се почувствува значително по-добре.

— Кажи на готвача да прати и на Тим от това.

— Тим е целият намазан — ухили се Лийзи. — Най-напред бях при него. Тим е по-зле от вас, мистър Махаунд. Левият му крак е оголен до кокала. Направо се вижда костта.

— Жал ми е за него. Кажи го на Тим, чуваш ли?

— Тим знае, Тим не ви мрази, мистър Махаунд. Няма ви карез. — Той посочи бъчвичката на пода. — Вода, мистър Махаунд. Можете ли да я стигнете? — Лийзи бръкна под ризата си и измъкна една книга, подвързана в телешка кожа. — Капитанът ви праща това.

Рори взе книгата и едва не повърна от миризмата, излъчвана от мишниците на Лийзи.

— Ще се върна с вечерята ви. — Лийзи изгледа продължително Рори. — Не искате ли да ви бъда полезен с нещо друго, мистър Махаунд?

Рори поклати глава и Лийзи се запъти към вратата, затваряйки я подире си. Изпратената от Спаркс книга бе същата, която четеше в деня, когато Рори попадна на борда — за девойчето на име Фани Хил. Рори я разгърна, заинтригуван от илюстрациите, които не оставяха съмнение за характера на героинята, и изостриха апетита му към текста. Скоро бе погълнат от разказа, но тъй като четеше бавно и трябваше да спира да разгледа подробно всяка рисунка, не напредна кой знае колко, докато заспа.

Два дни и две нощи прекара на леглото, обслужван от Лийзи, намазван всеки ден с овча лой и задълбочен в приключенията на прекрасната Фани. Спеше много, замаян от виното, което Спаркс редовно му изпращаше. Болките стихнаха и страданията станаха по-поносими. Благодарение на шмекериите на Фани, виното и пикантните ястия, които готвачът му приготвяше, тези няколко дни бяха спокойна пауза в живота на Рори. Рисунките, както и огнените описания в текста, сякаш запалваха фитил на пороя от мисли, които замотаваха странни фантазии в главата му. Едва не се изкуши да забави Лийзи при едно от посещенията му, когато му носеше храна, но смрадта и пришките на хлапето го отвратиха.