Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Туше! — засмя се Спаркс и вдигна ръка да потупа Рори по гърба, но се спря навреме. — Позволете ми да кажа обаче, че и самата Фани не е попадала на по-възбуждаща гледка от спектакъла, на който аз бях свидетел. Неаполитанецът не би могъл да ви достигне, мистър Махаунд.

— Благодаря, сър. Радвам се, че сте останали доволен. Естествено, ако знаех, че наблюдавате, може би щях да бъда по-добър.

— Не, ако знаехте, щяхте да бъдете нащрек. Но вие ме разочаровахте последните няколко дни. Имам предвид едно повторение на случая, който Фани описва. Когато седяла на стола в хана и надзъртала през стената да гледа двамата младоци от другата страна. Предполагах, че след като прочетете Фани, може би ще се заинтересувате от Лийзи, ала уви, времето ми зад ключалката отиде напразно.

— Ще трябва да прекарам много дълго по море, преди да се нахвърля на Лийзи!

— Не мога да кажа, че ви обвинявам. Той беше същински Ганимед, когато го наех за първия рейс, но се промени, за жалост. Е, не ме съдете много строго. Когато човек скучае, би сторил какво ли не. Освобождавам ви от работа и смени докато ви зараснат раните. Идете да се видите с Тим и му кажете, че се надявам кракът му да се оправи. Ето — Спаркс бръкна в джоба си и извади една лъскава златна гвинея — дайте това на Тим. В края на краищата той наистина си я заслужи.

Рори взе монетата и се оттегли. Този човек положително бе луд. Или пък, както сам бе казал, просто отегчен от живота. Беше добър капитан, ако човек гледаше само безукорната чистота на кораба, дисциплината на екипажа и съвършените му навигационни познания. Но бе непредвидим. В даден момент беше страшно любезен и учтив. В следващия ставаше жесток, садистичен и безмилостен. Рори нищо не би могъл да стори, освен при възможност да подражава на добрите му обноски. Но сега да върви да види Тим.

Прекоси палубата и се спусна към вонящата предна палуба. Това бе част от кораба, където изрядното поддържане и почистване не се поддържаше никога. Тя принадлежеше на екипажа, на който бе позволено сам да определя какъвто си иска ред. Малко капитани си позволяваха да налагат дисциплина върху тази част на кораба. Понякога някой моряк, встрастен в чистотата, поддържаше собствения си нар — дюшекът чист, одеялото сгънато и дрехите сложени в някакъв порядък, но в повечето случаи дюшеците бяха вмирисани, одеялата накуп, сред хаоса от мръсни дрехи, а собственикът им вонеше некъпан, несресан и вонлив.

Рори си проправи път през лепкави вълнени чорапи по пода, съдрани панталони и други парцали, докато се добере до нара на Тим.

Проснал се гол и стенещ, Тим не го чу и не отвори очи, докато Рори не раздруса раменете му.

— Мъчно ми е, че нещата не вървят на добре с теб, Тим.

Зелените очи на Тим бяха замъглени от болка.

— Не ме съжалявай, друже. Ти как си?

— На оправяне, Тим. Казаха ми, че кракът ти не го бивало.

— Така е, Рори. Ужасно боли, мамка му.

Рори намери парче свещ и я запали, после коленичи да огледа крака на Тим. Имаше една дълга рана — гноясала и отекла, а тъканта беше мъртвешки бледна, граничеща с тъмночервена. Целият крак се беше подул, кожата бе изопната и лъскава. Пламтеше, когато Рори я докосна.

— Как изглежда? — бавно изговори Тим, сякаш се боеше от неизбежния отговор.

— Е, бих могъл да кажа, че изглежда добре, Тим, и да те излъжа. Зле е, ала не чак толкова, че да не можем да направим нищо. В каютата на Спаркс има аптечка. Ще отида да взема нещо. Малко разбирам от рани, но зная поне това, че трябва да те почистим и измъкнем от тази воняща дупка. Трябва да изтеглим отровата. Моят старец Джеми падна и си разряза ръката, която отече като твоя крак. Старата Мак Ларен, която познава билките и тревите, го наложи с лапи от брашно и мляко. Така го излекува. Само почакай за минутка, Тим. Излизам, но ще се върна. Не се тревожи, аз ще се погрижа за теб.

Рори изкачи стъпалата и се върна на палубата. Видя капитана на задната палуба и с бърза крачка тръгна натам.

— О, мистър Махаунд, — диамантът на Спаркс блесна на слънцето, когато той размаха пръст към Рори. — Изглежда, че ви харесва компанията ми, щом пак ме потърсихте.

— С ваше позволение, сър, за да лекувам Тим. Както изглежда, не вярвам кракът му да изтрае дълго, ако не се направи нещо. Много лошо състояние. Искам да се опитам да направя нещо за него.

— И да не се обърнете на самарянка, така ли? Само за да спасите крака на Тим? Е, изглежда, че на кораба са се събрали всички християнски добродетели като Вяра, Надежда и Любов, щом и вие ставате бавачка на Тим. Да, спасете крака на Тим, ако можете. На мен не ми трябва еднокрак. Казах, че няма да се явявате на работа. Правете, каквото решите.