Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Да, сър — приветствува Рори възможността да слезе на брега. Радваше се, че ще бъде освободен от трудната задача да проверява товара заедно със стария Стоут. Под палубата беше по-горещо, отколкото в самия ад.

Спаркс го изгледа одобрително.

— Предстои ни важна мисия и по-добре се преоблечете. Елате в каютата да видим кои от дрехите ми ще ви станат. Има време, докато Суза пристигне. Малко по-едър сте от мен, но дрехите ми ще ви станат и ще приличате на нещо. Нужен ви е и слуга. Кого искате да вземете със себе си?

— Бих предпочел Тим.

— Ще накарам Стоут да отвори моряшкия сандък и да го премени в нови дрехи. Как е кракът му? Може ли да стъпва на него?

— Все още го боли и раната не се е затворила, но може да издържи.

— Трябваше да бъде обгорен. Вече няма значение. Слезте да се облечете прилично. Куарма ще ви помогне, ала не се увличате да я нападнете пак. Няма време. Освен това Суза ще ви достави някоя черна женска за нощта, стига да изтраете миризмата й. Това е част от африканското гостоприемство. Все едно, че ви обслужват за вечеря. Хайде.

В каютата Спаркс зарови дрехите от гардероба си. Рори набързо избра палто от гранатово кадифе с бричове от златисто бял сатен, бели чорапи и обуща с черни токи. Повикал Куарма, Спаркс я накара да потърси риза с волани, черна яка и колосана тривърха шапка, поръбена с бял марабут.

От един гравиран сандък измъкна няколко костюма от фин лен, скроени като флотски униформи, и ги хвърли с купчина ризи и бельо.

— Кадифето е неподходящо за този горещ климат, но днес ще направя добро впечатление на Суза. Облечете белите дрехи, след като слезете на брега, но утре искам да направите добро впечатление. Аз ще сляза на брега нощес или утре. Вижте дали можете да ми доставите сведения дотогава. На кея на Ринктъм ще има корабна лодка за вас по всяко време, в случай, че пожелаете да я използувате. Ако Суза има някаква стока, ще се забавим няколко дни с разтоварване и товарене. Научавам, че има таен склад нагоре по реката, където държи отбраната си стока. Ако успеете да ме предупредите, че има резерви, ще имам превъзходство над него. Обличайте се сега. Сигурно е наближил, чувам да спускат стълбата. Куарма ще ви помогне да се облечете. Бързо!

Куарма повече пречеше, отколкото помагаше на обличането му. Той трябваше да се бори да се вмъкне в дрехите си, докато тя коленичеше пред него, обвила ръце около кръста му. Намъкна ризата и палтото си без трудности, защото необуздаността й го изкушаваше да отстъпи. Необходимо му беше усилие на волята, за да я изтласка, да си намъкне панталоните, но изведнъж миризмата на тялото й го погнуси. Частица от ума му се зачуди дали да я повали, щом се чувствува жаден за черна плът. Тя го изгледа с укор и очите й рязко се преместиха към тялото му, докато той привършваше с обличането и закопчаваше яката си. После, тъкмо когато се канеше да излезе, тя пак се хвърли напред и разкопча трескаво копчетата, които току-що бе закопчала.

— Никой не ни гледа. Бързо! Искам да те имам. Само за минутка в състоянието, в което си.

Той се изви, блъсна я, освободи се и тръгна към вратата, правейки безуспешни опити да се закопчае. Отвори вратата, изтръгна впитите й пръсти, блъсна я обратно в стаята и преди да успее да възстанови равновесието си, заключи вратата с ключа, който Спаркс беше оставил отвън. Трябваше му само миг, за да си възвърне дъха и оправи дрехите си така, че срещата му с нея да не бие на очи. Когато се изкачи на палубата, видя, че Суза тъкмо пристига. Боцманът стоеше на перилата, готов да го изтегли на борда.

Все още леко накуцващ, Тим се появи с нови, изгладени бели панталони, синьо палто и кожена шапка, чиято опашка бе твърде насмолена. Застанал на края на стълбите, които водеха към задната палуба, Спаркс бе напълно екипиран с дрехи, сабя, излъскани ордени и звезди по гърдите, за които Рори не се съмняваше, че никога не са му били връчвани официално. Независимо от това той изглеждаше симпатично. До него Рори, треперещ да не спука шевовете на панталоните на Спаркс, се чувствуваше също особено горд със своята елегантност.

Най-напред на въжената стълба се появи една жълта ръка, после самият човек бавно се показа, за да му помогнат да се прехвърли на борда. Суза беше дребен мъж. Ако беше само няколко инча по-нисък, щеше да мине за джудже, но в това нямаше нищо гротескно, защото бе добре оформен и с деликатна конструкция. Кожата му беше бледокафява и Рори поради невежеството си отдаде този факт на португалската му кръв. Едва по-късно щеше да научи, че мъжът е мулат, чийто скитащ баща го бе посял на една жена от племето сусу. Трябва да беше към петдесетте, защото косата му беше бяла, а лицето издълбано от бръчки.