Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Странните фасулоподобни жълти плодове бяха непознати за Рори, но Тим бе ял такива преди. Банани, назова ги той. Трябвало да се обелят, преди да се ядат. Тим му показа като смъкна жълтата кора и подаде на Рори кремаво жълтата месеста вътрешност. Рори ги намери чудесни. След дългата диета на овесена каша, соленото месо и грубата храна, всичко прясно би имало приятен вкус. В бананите Рори откри странен аромат, какъвто не бе срещал преди. Кръглите жълти портокали, за които бе чувал, без да ги е вкусвал, бяха по-освежителни от бананите. Зелените лимони бяха кисели и сбръчкаха устата му, но след като изяде един, се почувствува съвсем освежен, двамата с Тим опразниха кошницата.

Зад крякащия хаотичен водовъртеж във водата под него Рори съгледа ниска, правилна редица зелени дървета, израстващи очевидно от водата на кокилоподобни корени. Между тях тесни отвори сред зеленината откриваха канали от по-тъмна вода и на известно разстояние зад върховете на дърветата той можа да види една бяла кула, над която се вееше знамето на МакКейрн и Огилсви. Докато продължаваше да оглежда невероятния и нереален пейзаж, от свежата зеленина на брега се измъкна лодка. Беше корабна лодка, обслужвана от половин дузина чернокожи, които движеха веслата механично, но съвършено под думкането на барабан. На кърмата друг чернокож направляваше румпела, докато под червено-белия навес двама пасажери се разполагаха в средата на лодката. Рори наблюдаваше тази почти царствена процесия, когато дочу да го викат откъм средната палуба и се обърна. Видя, че капитан Спаркс му маха с ръка.

— Мистър Махаунд — гласът на Спаркс звучеше някак раздразнено, — бихме предпочели да бъдете тук, на задната палуба. Едва ли е необходимо да си продирам гласа, за да привлека вниманието ви, докато вие зяпате заедно с простите моряци.

— На вашите услуги, сър. — Рори се надяваше, че ще приключи пътуването, без да влиза в пререкание с капитана, който изглежда редуваше настроенията си да бъде непоносим и след това да се опровергае с някаква неочаквана любезност.

— Този син на подрискана маймуна! — Спаркс се извърна рязко и посочи към лодката, която приближаваше. — Нарекъл се Дон Педро да Суза и се титулува „господар“ на замъка Ринктъм. Той е най-гадният, най-мазният, най-плъзгавият и най-лукавият копелдак, дишал някога въздух, и аз не бих му се доверил повече, отколкото на някой шмекер от Тайбърн. Но ние сме зависими от това копеле. Той отговаря тук за събирането на роби за компанията и ако ни провърви, ще можем да напълним трюмовете, без да става нужда да ходим до Бадагри или Калабар и да плащаме по-високи цени. Той е тук, за да ни събира роби, и тъй като ние поддържаме това място, купуваме ги по-евтино. Но ми се струва, че този ментърджия ни премята. От него вземаме главно яруба, сусу и тук-таме по някой ибо или дахомей. Днес пари носят хауса, мандинго и суданците. Струва ми се, че проклетия Суза ги взема и ги продава на по-високи цени на други фактории или кораби, след това взема парите и купува обикновена стока, като прибира печалбата в джоба си. От време на време ни залъгва с неколцина роби от по-първо качество, колкото да ни задоволи. Те, казва той, идвали от някакво арабско княжество, което два пъти годишно води робски кервани до брега.

— Да, сър, — съгласи се Рори, въпреки че не разбираше защо трябва да прекъсне разговора си със своя приятел.

— Вие, мистър Махаунд, не знаете нищо за тази проклетата работа с негрите. — Спаркс продължи да наблюдава приближаването на лодката, докато говореше на Рори. — Но аз зная. Суза и аз не се разбираме и последния път, когато бях тук, едва не му обръснах брадата с късата си сабя. Впрочем той води някого със себе си в лодката. Странно кой ли ще е.

— Не зная — отговори Рори.

— Възнамерявам да ви изпратя на брега със Суза и докато вие сте там, ще отседнете в Ринктъм Кясъл. Ще отидете не като Рори Махаунд — най — безценният домакин, който някой кораб е имал някога, а като барон ъф Сакс, племенник на мистър МакКейрн. Искам да поразузнаете и да видите какво има Суза в бараките си. Използувайте ума си, ако имате такъв. Може би не бихте различили един джалоф от един пигмей, но поне ще можете да разпознаете силните и здрави мъжкари, стига да срещнете такива. За такива сме дошли и искаме да вземем триста парчета, ако успеем. Ако намеря, ще взема и петдесетина женски. Те не носят пари, колкото мъжете, но в Барбадос ги използуват за домашни прислужници. Пък и белите по островите развиват вкус към негърска плът като партньор в леглото.