Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Тя долови реакцията му, тъй като се изправи, с прибран корем и разкрачени крака.

— Няма коси — ухили се тя. — Няма коси по Куарма, никъде. Обичай на нашата страна. И капитанът харесва. Даже харесва много. — Тя се извъртя като котка, дръпна едно чекмедже на бюрото и измъкна камшик. Беше изработен от фино сплетена коприна, с разпилени краища. Преди Рори да разбере какво става, тя замахна към раменете му. Жигосването го раздразни и когато тя пак вдигна ръка, той я сграбчи, само за да установи, че намазаната й с масло плът не му позволява да я задържи. Тя го погледна в очите, само на няколко фута от него, с трепкащи ноздри и тънка струйка, процеждаща се от ъгълчето на боядисаните й в червено устни. Очите й не го оставяха, когато той бавно протегна ръка и ощипа с пръсти върха на едното боядисано зърно.

— Свали камшика. Чух, че твоят господар те пердаши с него. Ти ли го научи на това?

— Както ще науча и теб. В моята страна ние не правим глупави работи, каквито правят бели мъже и жени. Ние я караме по-добре. Вие само въздишате и грухтите и всичко свършва. Ти си като всички бели хора. Ти се задоволяваш за две минути и после пет пари не даваш какво става с жената. Жената също иска задоволство. За жената е удоволствие да пердаши мъжа и да го овладее, преди той да направи това.

— Аз мога да ти дам удоволствие и без да ме пердашиш. Никога не ми се е случвало да се оплакват от мен.

Тя се дръпна от него и още веднъж, преди той да успее да я възпре, вдигна ръка. Този път бичът улучи тялото му и преди да я улови, понесе още няколко удара, докато скочи през масата, метна се отгоре й и изтръгна камшика от ръката й. Насили се да счупи зловещата играчка, но тя се оказа много еластична. Тя направи усилие да я изтръгне. Ръмжеше, хапеше и го дращеше. Дългите й нокти се забиваха в гърба му и колкото и да беше силен, тя явно му бе равностойна. Не беше вече жена, а ранено животно — диво, изплъзващо се и силно, примитивно в своя бяс. Докато се бореше с нея, за да отстрани забитите й пръсти — защото в яростта си тя бе в състояние да го кастрира — той успя да плъзне едното си коляно под нея, блъсна я и усети как тя изгуби равновесие и падна. Мигновено се намери отгоре й, възседна я през раменете и успя да прикове ръцете й към пода. Усети как се отпусна. Злобното ръмжене се стопи в гърлото й, а дивото изражение изчезна от погледа й. Изпъвайки колкото може главата си назад, тя изплези език, червен и изострен, и го докосваше като с изгарящ пламък, от който едва не му се зави свят, а притискането му се отпусна под настойчивият й апетит към него. Той се надвеси над нея задъхан, празен, преситен и омекнал.

Тя се изплъзна от изсмуканото му тяло и се претърколи в леглото, където простря ръце към него. Макар че за момент го отблъскваше, гърчовете й го хипнотизираха. Той бавно се надигна, залитна към леглото и се предостави на ласките й пасивен към необуздаността на нейните атаки. Устата й опустошаваше тялото му, езикът й разпалваше нови огньове в кръвта му — огньове, които той смяташе завинаги угаснали. Настойчивите й пръсти сграбчваха, галеха и масажираха демонично. Ръцете й, краката й се сплитаха над него, а гърдите й го задушаваха. Тялото му, опустошено и унищожено от силата на нейните атаки, инстинктивно отговаряше, докато разумът му отхвърляше нейната ярост. Огънят в него продължаваше да нараства, но този път вместо да се предаде на волята й, той я насили, въпреки опитите й да се изплъзне, и веднъж станал господар на положението, облада я както си знае — грубо и брутално. Долавяше в нея нещо, което отговаряше на неговото похищаване и я заблъска немилостиво, независимо от стоновете й. С една последна конвулсивна прегръдка той се строполи над нея изтощен. След миг, въпреки молбите й да продължи, прегръщащите го ръце и похищаваща уста, той я заряза.

Тя се изплю отгоре му и късче от слюнката й се плъзна по бузата й.

— И ти се наричаш мъж! Връщай се на предната мачта и остави моряците да си играят с теб, защото ти наистина не си мъж.

— Доказах ти го не веднъж, а два, дори три пъти, ако броим и това, което стана на палубата. — Той присегна към дрехите си.

— Фюу! — тя сви презрително уста. — Толкова бързо ли увисва мъжът? След първия път не спада, след втория му е нужен миг почивка. След третия път той си лежи мирно за кратко. След четвъртия може да му потрябва малко сън. След петия прекарва остатъка от нощта да се освежи за шестия и седмия път сутринта. Само черните мъже са истински мъже и аз като те видях за пръв път, си мислех, че може да си като тях. Бялото месо няма вкус на черното месо.