Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Предпазливите му стъпки не вдигаха шум по палубата, докато се придвижваше, подготвен за всякаква среща. Каквото и да беше, то бе престанало да се движи и щом стигна до мачтата и я заобиколи, пръстите му докоснаха мека плът, а ноздрите му доловиха мириса на странен парфюм — тежкия аромат на пачули, смесен с непоносимия аромат на мускус. Източникът на излъчването остана неподвижен и тъй като пръстите на Рори продължиха движението си, те срещнаха пълните гърди и настръхналите зърна на жена, след което се плъзнаха по голия й корем. Която и да беше — някоя градска уличница, промъкнала се на борда, или по-вероятно Куарма, тя беше без дрехи, съвършено гола. После, докато пръстите му продължаваха да опипват, той бе окуражен от проникването на женските пръсти под дрехите му. Беше сигурен, че е Куарма. Положително никое друго тяло не можеше да бъде така изваяно и сластно като нейното. Докато пръстите й продължаваха да търсят, тя се наведе над него, застена разтреперана и притисна тяло към мачтата. Омаян от присъствието й, което усещаше без да види, той забрави всичко извън нейната близост и огъня на мърдащите пръсти, които сякаш го отнасяха в друг свят.

Той изпъшка, отблъсна ръката й и в своята възбуда намери само груби думи:

— Какво става тук? Какво си разголила задник на палубата?

Тя го освободи, но зашепна, притисната в него.

— Аз уморена от малката каюта, където прекарвам много дни. Искам да усетя мекия бриз по кожата си, когато я целува. Монго, той го няма. Прави каквото ми приятно. — Дръпна пръстите си от задържащата му ръка и възобнови усилията си. Рори ги посрещна с удоволствие, което изненада Куарма, и тя продължи по-активно. — Ти си млад, бял мъж със златна коса. Истински мъж! Куарма те иска и Куарма ще те вземе. Тук, сега!

Рори притаи дъх.

— Дявол го взел! И аз те искам, но ти си на капитан Спаркс и ще загазя, ако ме спипат, че душа неговата кучка.

— Казват те Рори, да? — захапа долната му устна.

— Да, ама струва ли си да опитам котешките лапи на капитана, ако се върне и ни завари тук? — Той се наведе, за да оправи бричовете си, които се бяха смъкнали под коленете. — Разголи ме и мен!

— Ама той тази нощ не връща, Рори. Капитанът, той във Фунчал и много доволен там, че има нови жени. Казва няма да върне до сутринта и аз мисля той много харесва Фунчал, защото винаги, когато дойдем тук, прекарва цяла нощ. Мисли заключил мен в каютата, ама Куарма хитра. Тя се измъква. Има ключ, който Монго мисли, че загубил отдавна. Ти идва, Рори?

— Къде?

— По-добре в капитанска каюта, да? — Хищната й уста не го оставяше на мира, докато не почувствува коленете си раздвоени.

За пръв път в живота си Рори беше с жена, при която не беше нужно да навежда главата си, за да я целува, нито бе необходимо тя да се изправя на пръсти, за да стигне устните му. Щом капитанът го нямаше, защо трябваше да бъде предпазлив? Ръцете му се стегнаха, силата му се върна, той я сграбчи и я придърпа. Този път тя направи опит да се измъкне от него.

— Ти дойдеш, Рори? Оставиш Куарма да ти покаже още нещо?

— Взел го дяволът, да! Ще дойда, където и да ме пратиш и ще направя, каквото и да ми кажеш. Направо умирам!

— Значи малък Лийзи или червенокос Тим не те обслужват добре?

— Какво? Аз не съм по педерастията и не се занимавам нито с Лийзи, нито с Тим.

— Тогава вземи мен, Рори. Вземи ме тъй, както досега не са го правили! Ела!

— Почакай, малката, да се закопчея. Тръгвай напред, но ми се струва, че моята каюта е по-подходяща от тази на капитана.

— Леглото на капитана е меко и широко, а твоето е тясно. Не бой се, той няма да се върне.

— Тръгвай тогава и аз ще те последвам.

Той изчака, видя я да се придвижва в тъмнината, видя да се отваря вратата на общото помещение, видя черния й силует, осветен при влизането й, и след това, като й остави няколко минути да стигне до каютата, тръгна подир нея. Почука леко на бялата врата на каютата и бе посрещнат от блясък на светлина, която го заслепи. Всички свещи в каютата горяха, а Куарма палеше и последния канделабър на стената.

— Какъв е този увеселителен огън? — Той би предпочел мрака, който би заличил черната й кожа и щеше да я направи като жените, които бе познавал.

— Не искаш да ме гледаш?

— Е, не, но все пак на тъмно е по-добре.

— О, с Куарма не. Куарма обича светло. Тя иска да вижда своя мъж. Иска да го вижда какъв е, когато си играе с него.

Тя изтича към него, целуна го и издърпа да свали прогнилата му от пот риза. Изтегли колана с голяма месингова тока и след като я разкопча, смъкна панталоните му. Взря се изумена, падна на колене, прегърна го през кръста и зализа тялото му с устни. Поглеждайки към нея, той развърза яркия плат, с който бе обвила главата си като тюрбан, и изумен видя, че е обръсната като яйце. Почувствува се разочарован. Пръстите му се канеха да се заровят в женски коси, а ето че гладкият череп го отблъсна. Неволно той се дръпна.