Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Единият от тях, огромен негър, прегърна другия през раменете. Вторият свали навитата чалма от бял муселин и тръсна да освободи жълтата коса, която падна на раменете му.

— Добре пояздихме, Баба.

— И утре пак ще пояздим, Рори.

— И през всяко наше утре, надявам се, братко мой.

— Ако е такава волята на Аллаха.

Смъквайки тежките си вълнени джелаби, които подхвърлиха на грамадната негърка, препасала чудовищна престилка над белите си фусти и ухилена с присъщата на Мама Феба приветливост, те минаха в просторния вътрешен двор, където завеса от лозови листа преграждаше последните слънчеви лъчи. Един фонтан ромолеше в облицован с ведросини плочки басейн, а във въздуха се носеше наситеният аромат на рози и жасмин. Момченце на около пет години със сламеноруса коса, хармонираща на бледолимонения му копринен кафтан, притича и обви с ръчички коленете на Рори, следвано от незабулена жена, но облечена в мавърска роба. Тя направи официален почтителен реверанс на Баба, после мушна ръка под мишницата на Рори и го привлече към себе си.

— Мой господарю и победителю — усмихна се тя заедно с Баба.

Той погледна към нея и се засмя.

— Чуваш ли я, Баба! Ласкае ме като истинска съпруга на мавър с „господарю и повелителю“, макар че, струва ми се, не съм вече господар и повелител на собствения си харем. Дори на себе си, тъй като принцеса Ясмин контролира всичко. Не съм вече нищо повече от обикновен неин роб.

— Рори Махаунд, роб на една жена! — Тя мушна другата си ръка под мишницата на Баба. — Представи си го като роб на която и да е жена!

— Нещо ми показва, че винаги е бил. Но според дворцовите клюки, сестро, оплакват се от него. Момичетата в харема му линеят поради липса на внимание от негова страна — потупа Баба бялата й ръка.

— Наумила съм си да назнача Файал за главен евнух в харема на моя съпруг, макар че Файал е много далеч от евнухството. Все пак, докато го имат на разположение, сигурна съм, че няма да линеят повече. Но като стана дума за Файал, той те очаква в твоите стаи, Рори. Казах му да приготви морскозеления ти кафтан, който е бродиран със смарагди и перли. За теб, Баба, поръчах на Кту да приготви кафтана, гарниран с бяла коприна, и ще трябва да сложиш диамантеното перо на чалмата си.

— Виждаш ли, Баба, че не сме вече господари на себе си? — Рори вдигна на ръце момчето, след което го задруса като необяздено конче, което накара детето да сграбчи косата на Рори и да записка от възторг.

— Но защо такова великолепие тази нощ, сестро моя? Трябва ли за една обикновена вечеря да съперничим на Сюлейман Великолепни?

Мери дръпна двамата по-близо до себе си.

— Виждате ли, съпруже мой и братко мой, колко е необходимо да бъда край вас? Вече сте забравили.

— Какво сме забравили?

— Че днес е особен ден. Дори че в момента негово полукралско величие кралят на Басампо заедно с Негово пълно кралско величие кралят на Басампо са горе в банята си.

— Тим е пристигнал? — Рори се отскубна и се накани да изтича по стълбите, но тя го задържа.

— Съмнявам се дали малкият крал на Басампо би одобрил нахълтването в банята му. Както ми се струва, малкият крал има нещо за криене и по-добре ще бъде да не се опитваш да разбереш какво е то. Керванът им пристигна, докато бяхме на езда, и може да бъдете доволни, аз бях тук да им окажа официалните почести. Спомних си даже за двайсет и едните топовни салюта, с които приветствувахме Негово величество и единадесет за Тими.

— А керванът им? Голям ли беше? — попита ревностно Баба.

— Тими каза, че били триста броя първокачествена стока.

— Добре, ще можем да ги включим в следващата пратка, а робите от Басампо винаги носят добри пари. — За миг Рори се превърна в делови мъж.

— Слава богу, че ти няма да се връщаш в Тринидад, или Сан Доминго, или Куба, или където и да било с тях — притисна се още по-близо до него Мери.

— Не, Мери, това е за Тими и Мансур. Баба и аз ще си останем тук и ще остареем неразделни, докато другите превръщат черната ни слонова кост в лъскаво злато. Добре ще бъде да се видим пак с Тими. Дълъг път изминахме двамата заедно.

Спряха се за миг в подножието на стълбата, после бавно се заизкачваха. Като стигнаха горе, Баба свали момчето от раменете си и го сложи на пода. Мери освободи двамата, целуна нежно Рори по устата и Баба по бузата и като им напомни още веднъж да не закъсняват за вечеря, се отдели от тях и тръгна в обратната посока.

— Елмира ще ми помогне да се облека. Помнете, ще се срещнем след час. — Тя улови момченцето за ръка.