Ланс Хорнър: Рори Сатаната

Всички разбраха, че Спигът не си играе. Постепенно юмруците се отпуснаха, ръцете се издърпаха назад и кряскащите уста се издърпаха в мрака, ала не затихнаха и заплахите продължиха.

— Ще го пипнем, Спигът, каквото и да правиш.

— Той я уби. Кръв за кръв.

— Кръв вече се проля. Повече от достатъчно за тази нощ. — Спигът сигнализира на хората зад него да пазят вратата и сведе мускета си, когато коленичи на пода до сър Базил.

— Не беше лош човек — обърна се той и погледна към Рори. — Ти може да си гаден убиец. Господ знае дали си виновен, или не, но според него даваше ти се възможност да докажеш невинността си. Не е безопасно да те държим тук, нито пък е безопасно да те поставим в клетката. Какво да те правя.

— Кого? — пристъпи лейди Мери, сменила роклята си е тържествена, блестящо черна, попадайки в кръга от светлина. — Кого? — повтори тя посочвайки трупа на сър Базил.

— Той е мъртъв, милейди — свали сплесканата си фуражка Спигът и падна на колене. — Беше застрелян. Сега те се разкараха, измъкнаха се като песове с подвити опашки, и мисля, че тази нощ пак ще се върнат. Нищо не можем да направим за него вече — посочи той към сър Базил.

— Разпоредете се да го изнесат горе и да го положат в леглото му. — Тя се замисли за миг. — Сигурно има някой в този проклет град, който се разпорежда с мъртвите.

— Баба Уидърс.

— Тогава пратете за нея. И му поръчайте ковчег.

— Да, милейди. — Спигът бе така облекчен да получава заповеди от висшестоящите си, че не я попита, макар че за миг се поколеба: — Но какво ще правим с него? — Само кимна в посока към Рори.

— Ще трябва да го скрием. Аз ще поема отговорността за него, докато ви няма. Имате ли белезници?

— Имаме, мадам. Също и окови за краката.

Тя се замисли за миг, избягвайки очите на Рори.

— Качете го горе. Няма къде да избяга. После донесете белезниците и оковите. Сложете му ги и ми дайте ключа. Горе имам пищов. Ще остана да го пазя. Поемам отговорността да не избяга разбойникът. Отсега нататък, сержант, вие ще получавате заповеди от мен.

— Да, милейди.

— Тогава побързайте. Отключете вратата на килията и го заведе горе. Мога да го скрия в избата — там прозорците са високи и с решетки и той ще бъде пазен, ако се върнат.

— Каквото и ще сторят, непременно ще го сторят, милейди.

Спигът заобиколи трупа на сър Базил на пода и пристъпи към вратата на килията на Рори. Ключът изскърца в ключалката и пръстите му оградиха китките на Рори с белезници.

— Само да помръднете, аверчето ми, и ще ви пусна няколко сачми в главата. — Изтласка го Спигът от килията и го изправи с лице към стената. Рори почувствува опряното му в ризата дуло. Спигът нареди на войниците да вдигнат трупа на сър Базил и го изнесат горе. Те тръгнаха по тясното стълбище, следвани от лейди Мери, която най-после бе решила, че няма да е зле, ако се покаже малко наскърбена и покри лицето си с дантелата. Рори, с опрян в гърба си пищов на Спигът, вървеше най-отзад.

На двора процесията се раздели, като тези, които носеха трупа, заизкачваха ново стълбище, докато лейди Мери продължи към кухнята. Спряха се пред голям килер в най-отдалечената част на патиото. Спигът отвори една от високите врати и след известно тършуване измъкна белезници и окови. Щракна ги на китките и глезените на Рори. Канеше се да пусне ключовете в джоба си, когато лейди Мери, продължавайки да се преструва на скърбяща, протегна ръка.

— Аз ще взема ключовете, Спигът, — прибра ги тя в белите гънки, които граничеха с деколтето на роклята й, като примигна леко, когато студеният метал я докосна. — Сега пищовът. Той е на бюрото на сър Базил, в кабинета му. Зная чудесно как да го използувам, ако той помръдне. Ще му дам порцията олово, която вие му обещахте преди малко.

Спигът се сащиса, но когато отмина, Мери се наведе и прошепна на ухото на Рори:

— Довери ми се, любими.

Спигът се върна и й подаде пищова. Един поглед го увери, че Рори е в сигурни ръце. Отвори вратата в края на коридора, който водеше към кухнята. Една свещ мъждукаше на дългата маса.

Мери посочи на Рори един стол.

— Не е нужно да го заключвате в килера — каза тя. — По-добре е да бъде тук, където мога да го наблюдавам, докато се върнете. Ако чуя вълнения навън, ще го скрия вътре.

— Няма ли да бъде по-добре да го прикова към масата, милейди?

— Не, ще мине и без нея. — Тя седна срещу Рори с насочен пищов. — А сега, Спигът, има куп неща, които искам да направите, а не мога да се доверя на никой друг, както на вас.