Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Милейди — тракна пети войникът изненадан и козирува. Съзнавайки, че едва ли това е най-правилната форма на обръщение, той изпъна единия си крак назад и се поклони. — Милейди Клевердън. — Беше съвсем объркан от присъствието й тук.

— Драги сержант Спигът — самата тя се смути и се изчерви забъркана, — вие сте открили малката ми хитрост. Любопитство, сержант, чисто женско любопитство. Нищо друго. Исках просто да хвърля поглед на този кръвожаден негодник, който е дошъл на острова да убива жени, или поне така се говори. Струваше ми се много по-интересно да го видя жив или докато диша, отколкото танцуващ в клупа на въжето.

— Там и ще свърши той, милейди. Вярвайте. Целият град се е вдигнал. Изглежда, че мисис Фортескю е била любимка тук. Ще прощавате, но няма мъж в града, който да не иска да прати този негодник по дяволите. Ще има късмет, ако доживее до съденето си. Но сър Базил казва, че правораздаване трябва да има и човекът трябва да бъде съден, за да се определи дали е виновен, или не, макар всички да знаем, че е виновен.

Тя присви ресници към червендалестия сержант и пристъпи до него.

— Но междувременно вие ще трябва да го пазите, сержант, а също така той ще трябва да се храни. Ще наредя на прислужницата си да му приготви нещо за обяд. Не е редно да го оставяме да гладува, щом ще увисне на въжето.

— Това не можем, но ако зависеше от мен, бих го оставил на хляб и вода, щом е такъв разбойник.

— Съгласна съм, сержант, но все пак не бива да забравяме, че той е английски благородник, нали? А дори в Лондонската кула отдават известна почит на един английски благородник по отношение на храната и спалното помещение. Полага му се.

— Такива са и заповедите на Негово превъзходителство, милейди. Храна от собствената му кухня, каза той, чаршаф от собственото му бельо, стол, на който да седи, и тези неща. — Той поднесе една малка кутия, която беше държал зад гърба си. Когато я показа на лейди Мери, Рори забеляза, че тя съдържаше няколко листа хартия, две пера, мастило и поръсвачка на пясък. — За да може сам да си напише защитата, ако пожелае, или да се свърже с адвоката си, макар че се съмнявам дали има такъв в Тринидад, който да поема случая на този негодник.

Лейди Мери погледна най-напред сержанта, а после Рори от глава до пети.

— Въпреки всичко не прилича много на убиец, нали, сержант?

— Тези симпатичните, дето изглеждат като че ли маслото не би се разтопило в устата им, винаги са най-лошите. Изглеждат невинни като ангелчета, а са готови само за миг да ти забият ножа. Опасно беше за вас да оставате насаме с него.

Тя махна безгрижно ръка.

— Нищо не може да ми стори, тъй като е заключен. Исках само да му хвърля поглед и толкова. Сега разбирам, че е било неблагоразумие от моя страна. Няма да споменаваме за това, нали, сержант? Ще бъде една малка тайна между двама ни.

— Непременно, милейди. Негово превъзходителство ще се разгневи, ако узнае това.

— Вече няма да се случи, обещавам ви. Любопитството ми е удовлетворено. Аз сега ще се кача горе и ще накарам прислужницата си да му донесе храна. Ще бъдете ли тук да й отключите?

— Непременно, милейди. Ще я чакам. — Той отвори вратата на съседната килия и измъкна един стол, който облегна на стената срещу килията на Рори. Завъртайки тафтяната си пола и присвивайки ресници, придружени от пленителната й заговорническа усмивка към сержанта, тя си тръгна.

Сержантът седна, дръпна стола си към стената така, че да му бъде удобно, и лениво усука краищата на дългите си мустаци, докато гледаше Рори.

— Можете да благодарите на щастливата си звезда, че сте едър звяр — изкикоти се той и се изплю на пода. — Едрите типове като вас увисват бързо. Бавно умират дребните, които не тежат много. Понякога се налага да ги дърпаме за краката, докато си прекършат врата. Но с вас ще бъде лесно. Едно полюшване на въжето и ще видите как се разтварят широко седефените порти.

Рори нямаше какво да му каже, не намираше подходящ отговор. Желязната решетка, която първоначално му се струваше временна, сега се затваряше над него. Сигурен в своята невинност, не бе изпитал страх. Но ето, че като дълъг, гаден, черен червей страхът пропълзя и завладя мислите му. Можеха ли да го обесят? Биха ли го сторили? Положително. Обръщайки гръб на сержанта, който мислено му кроеше ковчег, Рори седна край масата и с треперещи пръсти разгъна материалите за писане отпреде си.

Бележка до Тим! Не, до Джеху! Не, до никого от тях. До тях ще трябва да пише на английски и може да попадне в неподходящи ръце. Елмира можеше да говори, но не и да чете арабски. Файал можеше и двете. Започна да пише. От перото му потекоха арабски букви: