Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Мери! — Излезлият от гърдите му вик на ужас застина в гърлото и той осъзна, че не е издал писък, а дрезгав шепот. Пръстите му опипаха лицето, спирайки за миг на бездиханната уста. Надигна се на лакът, разтърси я и знаеше, че отговор няма да получи. Скачайки рязко от леглото, внезапно отвратен от трупа край него, той потърси в палтото си кремък и с треперещи пръсти успя да щракне чакмака, насили се да духне праханта и най-после тя се превърна в пламък. Светлината бе достатъчна да открие свещта на масичката до леглото. Запали фитила и остави пламъка да се извиси и разкъса мрака.

Светлината потвърди лошите му предчувствия. Мери беше мъртва. Лежеше настрани и оттатъшният край на леглото бе опръскан с кръв. Забитият в гърдите нож беше един от големите кухненски ножове с дървена дръжка. Едва сега, напълвайки дробовете си с въздух, той можа да извика. Хукна от стаята и се препъна в Кту, който го бе последвал и се беше излегнал пред вратата. Изправи се и се втурна по коридора, блъскайки по всички врати, докато патиото кънтеше и отекваше от виковете му.

Появи се светлина най-напред в една стая, после в друга. Изскочи Тим с разтрепераната Пени, после Мама Феба, загърнала един чаршаф около огромното си туловище и почти скрила слабичкото чернокожо момче, което бе избрала за нощното си удоволствие. От друга стая изскочиха сконфузени Питър и Ганимед, придържайки панталоните си на кръста и накрая, все още в парцалите си, от кухнята се подаде Тио Карло.

Всички наобиколиха Рори и зачакаха да престане с неразбираемите си брътвежи сред писъците. Уплашени от мигновено възцарилото се мълчание, те го загледаха, застанал чисто гол отпреде им, и се чудеха какво го е накарало, дори в лудостта му, да се появи пред тях така. В този миг, който се превърна във вечност, той се взираше насреща им, без да може да спре безсмислените си бръщолевения. Пръв се съвзе Тим, достатъчно, за да оформи смислени думи.

— Какво има? За бога, какво се е случило, Рори? Да не си болен или полудял?

Рори дойде на себе си постепенно.

— Мери, Мери, Мери! Не разбирате ли? Мери! Убита!

— Мис Мери? — Мама Феба пристегна чаршафа около себе си. — Ти казваш мис Мери, мис Фортескю?

Рори можа само да посочи безмълвно към стаята, където светлината от свещта хвърляше отблясъци към плочите на коридора. Мама Феба изтича напред. Останалите я последваха.

— Боже в рая, вярно е! — Тя коленичи до леглото и двете й черни ръце обвиха безжизнената Мери. — Някой направил. Убил моя мисис Фортескю. О, боже в небесата, кой може прави това мръсно нещо? Кой убива моя мис Мери?

— И защо? — рукнаха сълзите на Рори от очите му и той пристъпи, когато Мама Феба се изправи на крака и го прегърна.

— Пуснете мен. — Беше пискливият глас на Тио Карло. Той се промуши покрай Тим и Пени, край Питър и Ганимед. Ръката му присегна и взе тази на Мери. С ноктите си на граблива птица той опита да улови пулса, но такъв нямаше. Устните му се свиха в горчива гримаса и той поклати печално глава. — Тя мъртва. Няма как помогне бедната миси. Мислех аз може помогне, ако не съвсем мъртва, но тя отишла. Бедна малка миси.

Странно стенание се изтръгна от Пени, което се поде и от Мама Феба — остро, пискливо вайкане, спряло така рязко, както бе започнало.

Мама Феба прекрати вайкането. Освободи Рори, сграбчи Пени и я разтърси.

— Няма смисъл стоиш тука правиш нищо. Сега не време за оплакване. Трябва правим какво можем за бедна мисис Фортескю и трябва ние намерим кой извършил това. Мисля аз зная.

— Аз също мисля, че зная. — Мозъкът на Рори бе започнал да се завръща към нормалното.

— Той онази долна кучка Мария, той само тя — произнесе Мама Феба.

— Тя не иска друга жена има него — потвърди Тио Карло заявлението на сестра си.

— Тогава къде може бъде тя сега? — Мама Феба се взря из стаята, като че ли Мария можеше да се крие в някоя сянка.

— Тя хвръкнала, там може бъде — отвърна й Тио Карло. — Може станала хвърчило.

— Ако намерим нейна кожа под мърша, където крие, може задържим тя не върне в нея — за пръв път заговори Ганимед.

— Тя не лети без своя кожа тази нощ. Тя крие някъде. Нали ти знае тя не сукуан и никак не може прави това.

Рори си припомни думите на Мария, че тя и Питър са се укривали, докато разпродали другите роби, и след това се върнали в плантацията. Разпита Питър, който заяви, че никога не са напускали къщата, а се крили в един шкаф зад кухнята, използуван за складирането на зеленчуци. Рори го изпрати с Тим да проверяват.