Ланс Хорнър - Рори Сатаната

С тънката си като върба черна ръка Тио Карло разчисти голямата кухненска маса и каза на Рори да се качи на нея.

— По-добре най-напред съблечи дрехи твои, мъж.

Рори се съблече и се покатери на масата. Легна и зачака какво ще се случи, без да има и най-малката представа. Започна да се проклина, че се е доверил на този изкуфял старец и неговия послушник. И все пак, въпреки всички уговорки, чувствуваше някак, че Тио Карло е може би единственият, който би му помогнал. Бе видял какво бе сторила черната магия за Тими в Африка. Тими беше на умиране, а сега крачеше не по-малко здрав от всеки друг. Тя бе помогнала на Тим, дано сега помогне и на Рори. Бог бе свидетел, че това му бе необходимо.

Наблюдаваше как Тио Карло запали четири лоени свещи и размаза разтопения им восък по четирите ъгли на масата, изчаквайки го леко да застине, преди да прилепи свещите. Постави ръка върху голото рамо на Рори.

— Няма причина тебе болка повече, отколкото трябва, синко, но по-добре върже теб. Няма сърдиш чичо Карло, ако вържа?

— Прави каквото е нужно.

Тио Карло разпъна на кръст ръцете на Рори и краката му към четирите ъгъла на масата. Пристегна с тънко конопено въже китките и глезените му към краката. Преди да пристегне възлите така, че Рори да не може да се помръдне, той внимателно подложи стари вълнени парчета, за да не му охлузи кожата. Грижеше се на Рори да му бъде удобно и той наистина се чувстваше така, като не се смята фактът, че не можеше да се движи.

Като го превърза здраво и внимателно провери възлите, Тио Карло измъкна друг парцал, с който възнамеряваше да закрие очите на Рори, но той се възпротиви.

— Ако ще преминавам през това, искам да гледам какво става. Не ми завързвай очите.

— Някои работи човек не бива вижда. — Тио Карло погледна към Ганимед. — Мога уреди и това също. Дойде време има нужда, ние угасим свещи. — Зарови из торбата на пода и извади избелял човешки череп, който постави до главата на Рори. След това се залови да мушка черни, червени и бели пера от петел в зеещите очни ябълки. Подреждането изглежда беше част от ритуала, тъй като щом старецът приключи, Ганимед леко ги пререди и получи одобрително кимване. После той измъкна от торбата смачкана книжна кесия, отвори я, за да разкрие някакъв шарен, едър прах. На Рори прахът се стори като счукани крила на мухи. Повиквайки своя помощник, Тио Карло му поиска купичка вода, която младежът донесе. Измервайки старателно три щипки прах, Ганимед ги разбърка с лъжичка и повдигна главата на Рори да изпие течността. Прахът беше не съвсем разтворен във водата, но беше без вкус, само леко му задраска гърлото.

След това Тио Карло кимна на Ганимед да донесе една малка съдинка от печката. Тя изпущаше силния мирис на пипер — огненият червен пипер от Кайена в провинцията Гвиана в Южна Америка. Като привърза на една пръчка късче парцал, Тио Карло го потопи в съдинката и намаза горната част на бедрата и корема на Рори. Рори закрещя и се заизвива от щипещия разтвор. Пареше, сякаш хиляди дяволи го мушкаха с вилите си и желанието му беше да скочи от масата и се потопи в студеното корито край конюшнята. Тио Карло го притисна с неподозирана за костеливите му ръце сила, нито възропта срещу виковете на Рори и вайканията на Кту, който бе започнал да бълва убийствени закани срещу всекиго, опитващ се да причини зло на неговия господар.

Докато старецът притискаше извиващото се тяло на Рори към масата, Ганимед измъкна снопче върбови клонки, олющени от кората и привързани с панделка. Подаде ги на Тио Карло, който пусна Рори и го помоли да кротува, след което започна да го налага с пръчките. В началото не удряше силно и към парливото щипане се прибави леко гъделичкане, но Тио Карло увеличи скоростта, а с нея и силата на ударите си, докато всяко попадение на пръчките сякаш разкъсваше плътта на Рори.

Кту пищеше, като че ли всеки удар се стоварваше върху собствената му плът. Рори се въртеше върху масата, доколкото му позволяваха връзките, а през това време ударите продължаваха безмилостно. Тио Карло отслаби биенето по-скоро от изтощение, отколкото от желание да спре, но сега щипането по кожата на Рори се усили в страхотен огън в коремната област, разпален от мистериозното лекарство. Тио Карло изгаси четирите свещи. Беше задъхан и едва можа да прошепне нещо с пресипналия си глас на жаргон, който Рори не разбра. Почувствува само, че думите са някакво заклинание към африканските богове, които бяха едновременно и зли, и добри. Очевидно те имаха някакво значение за Кту, тъй като той престана да реве и затананика монотонно със стареца.