Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Ромът събуди в Рори чувството на приятелство към Тим О’Тул, седнал насреща му. Положително никой не можеше да има по-прямо, по-откровено лице от Тим, който го беше довел в това уютно, тихо кътче. Тим беше най-добрият приятел, който бе имал. Дори и видът на кръчмарката насреща му бе отстъпил на заден план и той се радваше, че е с добрия остроумен Тим. Той се наведе през масата.

— Ти си моят приятел, Тим О’Тул, радвам се че попаднах на теб. Никога не съм очаквал да срещна сърдечен приятел като тебе, какъвто съм самотен.

— Самотен ли, казваш? — Тим изгледа Рори с интерес. — Нямаш ли си семейство? Някой, който да се грижи за теб, ако отсъствуваш по-дълго време?

— Мога да остана цяла нощ и никой няма да помисли за мен пък и смятам да остана с тебе, Тими, приятелю — опули се Рори в Тим с пиянска привързаност.

— Тогава защо не се отправим за старата Тъпчи-кръв? Ние, моряците, имаме една поговорка, според която един авер ти става неразделен приятел, когато си участвувал в бой, нафиркал си се и си връткал с него. Ние няма да се бием, Рори, но си фирнахме заедно и сега ще идем да си разменим мадамите. Къщата е малко по-надолу и там ще пийнем още по едно, преди да съборим женските.

Рори опита да се изправи, ала се олюля. Тим му помогна да се измъкне и двамата се заклатушкаха към вратата. Студеният въздух ги освежи и той завлачи крака, опрян в Тим. Чувствуваше се в чудесно настроение — пиян като лорд и щастлив като крал. Когато Тим О’Тул запя една ирландска песен, Рори се присъедини към него, без да знае думите, но вдигаше достатъчно шум, за да не проличи. Ръка за ръка, те вдигаха врява по пустата улица, докато стигнаха до друг оазис на светлина, осветяван също от подобна лоена свещ във фенер. Спряха се пред вратата и когато Тим я отвори, те се намериха в огромна, блестящо осветена ниска зала.

Рори примига с очи, замъглени от алкохола, и трябваше да тръсне глава, преди да успее да ги фокусира. Неколцина мъже, по дрехите той ги определи за моряци, седяха край една маса в ъгъла. При всеки имаше по момиче, ако презрелите и загрубели развалини можеха да се нарекат момичета, седнало на коленете му. Моряците пееха и удряха по масата с калаените си халби, докато проститутките в дрипави рокли, които не покриваха увисналите им гърди, прегръщаха мъжете и лигавеха лицата им. Рори прецени, че никоя от жените не беше под трийсет години. Бяха измъчени и износени същества. Едните тлъсти, с огромни като пъпеши гърди, а другите сухи, с плоски, провиснали цици. Тим насочи Рори към една празна маса и тъкмо седнаха, когато две раздърпани рошли дойдоха да им правят компания. Една вещица с миши коси и белосано сякаш с брашно лице се настани в скута на Рори, докато огромна дъртуша с грамаден корем и бедра като свински бутове възседна Тим. Дрезгавите им гласове зашепнаха ласкаво. Рори усети как повдигат фустата му, ала въпреки енергията на вещицата, която си заигра с него, той не реагира. Миризмата й на вкиснато го отблъскваше, но той не можеше да си тръгне и да изостави Тим. Нали бяха такива приятели!

— Охо, виж кой идва да ни поздрави! — викна Тим. — Самата Тъпчи-кръв!

Рори се опули през голото рамо на дъртата вещица, настанена върху скута му и за своя изненада видя скромно облечена жена да пристъпва към тяхната маса. Стоманено сивата й коса бе издърпана назад от челото така плътно, сякаш очите й щяха да изскочат. Беше висока и суха и според Рори имаше най-строгото лице, което бе срещал. Беше сурово в своята грубост, а очите й, сиви като мрамор, гледаха през мигли без клепачи. Даже и усмивката й беше просто опъване на устните, без никаква топлота.

— Добре дошли, момчета — каза тя, сякаш отхапваше всяка казана дума. — Мама се радва да види момчетата си и вие сте щастливи да имате най-хубавите ми момичета. Не са ли прекрасни? Пък какви номера знаят? Хайде, преди да отведете моите хубавици горе, бъдете великодушни и купете на всяка по чаша джин, така че да бъдат в състояние повече да ви зарадват. Пийнете и вие по една, за да се наслаждавате по-дълго.

— Този е като умряла змиорка! — изписка жената, която седеше в скута на Рори. — Ще е нужно повече от чаша джин, за да го съживи.

Тим изтласка тази, която бе седнала на скута му, и извади кесията си от джоба.

— Аз плащам, Рори. Поемам и женската, ако не можеш да я понасяш. — Той измъкна няколко монети от кожената си кесия и ги връчи на жената, която посочи Рори. — Малкият си пийна доста, Майко. Направи му една от твоите специални напитки, за да може да се оправи с женската, която доста се измъчи с него. — Измъкна нов шилинг и го подаде на жената. — Не забравяй! Нещо специално за авера, най-специалното.