Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Някакъв фенер, който мигновено освети полумрака, бе последван от стъпки и Рори съгледа някаква сянка да приближава към него, като по движението на краката разбра, че е мъж. Сянката го наближи и една ръка не съвсем нелюбезно го улови за рамото и го раздруса, за да се събуди.

— Рори, момко, аз съм. Двамата покорявахме рома, аз съм Тим О’Тул. Кажи ми как си със здравето тази сутрин?

Тим О’Тул? Още веднъж Рори замъчи съзнанието си да му припомни името. Тим О’Тул… Ирландецът, с когото се бяха сприятелили. Опита се да си припомни чертите му и да види дали отговаря на мъжа, който стоеше насреща му. Да, той си припомни кичура светлочервена коса, зелените очи и обезоръжаващата усмивка.

— Тим О’Тул! Моят добър приятел от снощи. Но къде съм сега, Тими! Кажи ми! Все още ли съм в бардака и ако да, какво е станало с него, че се люшка като кораб в морето?

Тим разкопча яката му, запрати я във ведрото вода на пода, а след това обърса повръщаното по тялото на Рори.

— Е, момко, както и да го кажем, тук си и толкоз.

— При старата Мама Тъпчи-кръв?

— Не, на един кораб.

— На кораб ли? Тим, какво се случи?

— Хм… Е, наречи го все едно, че съм ти спасител, приятел. Спасих ти животеца от най-страшна опасност. Да не бях аз, Рори, щеше да лежиш вкочанен в някоя канавка в Ливърпул и да са те заровили в гроб на грънчарската поляна.

— Много съм ти благодарен, Тим.

— Е, нали затова са добрите приятели, Рори. Добре, че стана така. Може да си ял нещо, или пък не си привикнал с рома. Понякога се случва така, че ромът събаря човека, когато му е за пръв път. Особено пък ако дотогава е пил само уиски. Превръща стомаха ти на пъкъл, бога ми. Тъй че тъкмо те откарвах нагоре у Мама Тъпчи-кръв с онази страхотна дърта брантия, с която бе решил да се забавляваш. Ако е съществувал някога кораб подпалвач, тя е била. Страшно се ядосах, като те гледах, Рори, момчето ми, ама ти беше жив умрял, пък искаше и аз да съм с теб. Изкачих те, след това ти изгасна върху шибания под. Тъй си прасна главата, че едва не си строши черепа. Беше свършил като прегоряла свещ. Всичките ти палуби бяха измити. Е, какво да те правя? Старата Мама Тъпчи-кръв каза да те пръждосам навън. А къде да те закарам? Успях да те измъкна на улицата и те подпрях на един зид. Да не ти бях приятел, щях да те зарежа в канавката, където или щеше да си намериш смъртта, или фантетата щяха да те спипат. Но ти ми хареса, Рори, и не исках да те оставя да загинеш. Погледнах в кесията ти и я намерих издухана, иначе щях да те отнеса в някой хан и да те оставя за нощта. Случи се и аз да нямам вече нито пени, след като платих пиенето и за брантията, с която умираше да си поиграеш. Тогава те метнах през рамото си и те домъкнах на кораба. Доста тежък си, момко, но това не е нищо за един добър приятел, нали така?

Прилив на благодарност накара Рори да сграбчи ръката на Тим и да я стисне.

— Ти ми направи добро, Тим, радвам се, като виждам приятелското ти лице и ако ми помогнеш да се изправя и измъкна и се добера пак на суша след всичкото това търкаляне и обръщане. Кой да си помисли, че един привързан за доковете кораб може да се люшка така?

— О, да — поколеба се Тим, — забравих да ти кажа, Рори. Ние вече не сме на кея. Малко след като се качихме на борда и капитанът закрещя, че отплаваме с утринния прилив. Докато се занимавахме с въжетата и изпъвахме платната, направо те забравих чак докато излязохме от залива. После се сетих, че лежиш на койката ми и при първа възможност, щом се оправи всичко, дойдох да те събудя. Вкарах те в беля, Рори, но го сторих само от приятелски чувства. По-добре да си тук с мен, отколкото захвърлен в открит гроб в Ливърпул. Тим О’Тул държи на приятелите си и аз вече говорих на стареца за теб. Той казва, че може да използува още един моряк за курса, затова ще те заведа в каютата му и той ще те запише като юнга.

Рори се надигна от койката и се залови за Тим да се закрепи. Повдигна му се, ала в стомаха му не бе останало нищо. С помощта на Тим си намъкна чорапите и обущата и закопча фустата си на кръста. Когато си окачваше кесията на колана, се досети нещо.

— Казваш, че в кесията ми нямало нито стотинка?

— Не, погледнах — Тим прояви неохота да разисква въпроса.

— Имах три фунта и няколко шилинга и една брошка, принадлежала някога на майка ми.

Гласът на Тим се стопи в медено съчувствие:

— Срамота. Брошка на свещената ти майка! Онази кучка ще да я е задигнала. Видях ръката й да шари по фустата ти, авер. Докато се е опитвала с едната ръка да ти го вдигне, другата е претърсила кесията ти. Човек никога не бива да им се доверява. Един ли моряк слиза на суша и отива в някой бардак с вдигнат сап, само за да излезе оттам без петаче.