Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Ще ми бъде драго да дойда с теб.

— Тогава хайде! След два грога в корема ще отидем при старата Мама Тъпчи-кръв.

— Мама Тъпчи-кръв ли?

Том съчета покоряващата си усмивка с бавно намигване.

— Тъй сме кръстили дъртата сводница. Държи конюшня курви, дето си разчекват краката за шест пенса на четвърт час. Не са кой знае какво, даже и след като човек е бил три месеца по море, но поне са жени, а това е първото нещо, което се приисква на мъжа, щом слезе на брега.

Внезапно на Рори му мина през ума, че като тръгне по море няма да разполага с жени. Нямаше да ги има Меритата покрай плетищата или в уютните стаички на Глазгоу. Нямаше да има някоя като келнерката, която му беше казала, че ще го очаква тази нощ.

— И как я кара човек по море без жени?

Пръстът на Тим се заби между ребрата на Рори.

— Не е лесно, авер, не е лесно. Някои се женят за дясната си ръка, други не. Из пътя винаги се намира млад юнга или каютен прислужник, който извива гръб над ябълковото каче за парче сливов пудинг, а от половината път нататък трюмът е пълен с черни диваци. Сега ти казвам, че няма нищо по-хубаво от някое симпатично диваче на петнайсетина години със стегнат задник, което след като веднъж го овладееш, престава да писка.

— Това не е за мен — отвърна Рори.

— Значи не си бил по море? — Тим улови Рори под ръка. Рори поклати глава.

— Шест пенса ли казваш, Тим? — Той пресметна, че може да си позволи това, а като прибави и очакващата го келнерка, щеше да има доволно за през нощта.

— Шест пенса, копеле, ако говориш за онези свине в Тъпчи-кръв. И един фартинг 2 2 Фартинг — монета от 1/4 пени. — Б.пр. им е много, но поне ще има къде да идеш и какво да правиш. Само дето човек трябва да внимава. Някои от тях имат кораб-подпалвач.

— Кораб-подпалвач ли?

— Пламнали са от френската болест. Но каква ли е разликата? — сви рамене Тим. — Не е по-лошо от една силна настинка, а мъжът не е мъж, докато веднъж не я пипне. Спомням си преди година на борда на стария „ДЪНДИ ПРАЙД“ всеки матрос капеше като пробита кофа. Две нощи преди да отплаваме от Хавана половината от кораба посетихме Ла Каса де лас Делисиас — Къщата на удоволствията, а нощта преди отплаването — другата половина. Е, копеле, ето ни в „Остров Джамайка“. Влизаме ли да пийнем по едно? Колкото повече си наблъскаш под колана, толкова по-хубави ще ти се сторят трътлите на Мама Тъпчи-кръв.

Догаряща свещ в един фенер осветляваше обрулена от времето табела, оформяща грубите контури на острова, и осветената врата с червена завеса отзад ги канеше да влязат. Тютюневият дим беше по-гъст от мъглата, но беше топло и откъм тезгяха им се усмихна една приветлива келнерка. Намериха масичка край стената и се настаниха там — Тим до стената, а Рори срещу него. За пръв път имаше възможност да огледа добре своя придружител и реши, че Тим му харесва. Забеляза яките мускули под вълнената блуза, когато Тим си смъкна палтото. Изглеждаше няколко години по-възрастен от Рори и създаваше впечатление на изключително силен мъж. Зелените му очи бяха жизнерадостни, а устните бяха извити в непрекъсната усмивка, ако не се смятат случаите, когато направо се хилеше, което разкриваше правилно наредените му зъби.

— Значи се казваш Рори Махаунд? — Тим присегна през масата и сложни ръката си върху тази на Рори.

— Самият Сатана — на свой ред се ухили Рори.

— Светците да ни закрилят — механично се прекръсти Тим. — Само че не приличаш на дявола с тази си жълта коса и с бебешката си мутра. Симпатяга си, Рори Махаунд, а сега какво ще кажеш, да му пийнем по едно?

— Добра идея — каза Рори.

— Давам един шилинг за това.

— Твоите пари не струват за Тим О’Тул. Аз плащам всичко, включително и женските. Но какво ще бъде — джамайски ром или холандски джин?

— Ром, предлагам, защото по ми харесва от джина. Щом веднъж човек опита ром, загубва вкуса си за джин и уиски.

— И аз ще взема ром — съгласи се Рори. — Не че го обичам, тъй като досега съм пил само доброто шотландско уиски.

Едно момиче им донесе напитките и Тим и Рори ги пресушиха. Тим на една глътка, ала не и Рори. Той изпи чашата бавно. Беше черно и ароматно питие с приятен вкус, но първата огнена глътка го предупреди да не излива чашата в гърлото си като Тим. Изпи я на няколко пъти и почувствува като че ли подпали целия път от устата до стомаха си. Когато огънят се установи долу, той се превърна в приятно пламтене, което проникваше до мозъка на костите му и го обля с топлина и щастие. Втората чаша бе пресушена по-лесно и когато стигнаха до третата, той я гаврътна не по-бавно от партньора си. И следвайки примера на Тим, отри устата си с ръкава на палтото.