Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Махай се от краката ми, пораснало дръвниче, и седни ей на тази маса — посочи му тя една празна маса, после му намигна и се усмихна, което смекчи грубостта й. — Имаш жалък вид, момчето ми, и ми се струва, че чаша горещ ром от Барбадос, подсладен с петмез и масло, ще ти стопли вътрешностите. Трепериш като куче, което пикае на изтравниче. — Тя се изправи на пръсти и му прошепна: — Няма да ти струва даже и три пенса. — Почака го да се настани край масата и после му донесе напитката. Той й се усмихна благодарно.

— Случайно да знаеш, малката, къде из този град се намира Ливсли Корт? Търговско място, а фирмата се казва „МакКейрн и Огилсви“.

— По това време е затворено. Вече е почти десет и всички чиновници и чираци са заключени за през нощта. Бедните момчета, трябва да се прибират в девет часа и никога не могат да се поразвлекат.

— Къде е тогава пътят за доковете?

— Това не е място за момък като теб. Ще те подмамят.

— Подмамят? — повтори той.

— Подмамят, замаят, издебнат, грабнат, отвлекат! Днес трудно се намират моряци и капитаните правят всичко, да се сдобият с екипаж. Животът е тежък, господарите жестоки, никой не иска да плава. — Тя сложи ръка на рамото му и го стисна през палтото. — Ще остана тук почти до сутринта, иначе щях да те взема в стаята си.

— Благодарности за това, малката, но няма защо да се грижиш за мен. Аз съм вече включен. Завеждащ товара на „АРИАДНА“.

— Толкова повече трябва да се боиш. Той търгува с роби, а капитан му е Спаркс, бич на моретата. Сладък е като дявол, но е чакал с черно сърце, какъвто не се е раждал. По-добре да го плъзнеш и да си намериш друг кораб.

— Аз мога да се грижа за себе си, малката. — Той сви ръка тъй, че тя можа да види изпъкналия мускул под ръкава.

— Жалко, че тази нощ съм на работа. Върни се към полунощ и ще видя дали не мога да се измъкна по-рано. Ще бъде по-топло, отколкото да скитосваш по улиците.

— Само че искам да видя доковете и да си убия времето до полунощ.

— Бъди внимателен.

Тя му обясни посоките, някой излая поръчките си и тя се дръпна нататък. Горещата напитка затопли Рори и духът му пак се оживи. Почувствувал се отново превъзходно, той потегли по мокрите улици, спазвайки указанията на келнерката. Уличните фенери бяха съвсем слаби и хвърляха бледа светлина, из която плуваха сиви кълба мъгла. Не знаеше колко време се бе разхождал така, но сигурно не беше малко, тъй като ефекта от рома започна да се изпарява. Никой не се мяркаше в този късен час, улиците бяха пусти. Ни една светлинка не се показваше от прозорците на опушените със сажди каменни сгради и Рори крачеше самотен, с надеждата да срещне някоя заблудена душа, която да го упъти. Усети, че приближава океана, защото мъглата стана по-плътна, и както се движеше сега, можеше да вижда само около себе си. Беше все същото — мазни черни камъни под краката му и сиви гранитни стени встрани. Наближавайки една пресечка, той забеляза уличен фенер, подпрян в ъгъла на една сграда, чиято бледа светлина образуваше концентрични кръгове в мъглата. Като наближи, той откри очертанията на друго лице, което бе спряло под светлината и изчакваше Рори да се приближи.

— Кофти нощ — каза човекът.

— Тъй си е — отвърна Рори. Звукът на човешки глас му подействува успокояващо и той спря да огледа странника. Макар и по-нисък от Рори, изглеждаше стабилно. Младеж с поносимо приятна външност с моряшка кожена шапка и широка яка, поръбена с бял кант, към дебелата му вълнена моряшка куртка. Шапката не скриваше напълно кичура червена коса и Рори забеляза на едното му ухо голяма златна обеца.

— Накъде, приятел? Загрявам, че си от Шотландия с тази фуста и баретата. Е, аз пък съм от Дъблин. Значи и двамата сме чужденци тук.

Думите прозвучаха дружелюбно и това допадна на Рори. Видя широка, любезна усмивка, а за Рори беше добре дошло и най-кратковременното приятелство.

— Тръгнал съм към доковете — отвърна Рори, — но загубих пътя.

— Е, ще повървиш още малко напред, защото аз идвам тъкмо оттам. Няма какво да се види като стигнеш, освен кораби, а пък аз се разкарвам от корабите. Казвам се Тим О’Тул, моряк, ей ми ръката.

Рори пое ръката му.

— Рори Махаунд, на услугите ти.

— Ха така, приятелче, щом си на услугите ми, карай с мен. Тъкмо се чудех дали да тръгна надясно и да пийна едно в „Остров Джамайка“, или наляво и да обърна един грог в „Залива Бънин“. Видът ти показва, че се нуждаеш от сгряване, и тъй като си на услугите ми, тръгвай с мен. Нощем не се скитосва из улиците на Ливърпул.