Артър Хейли - Банкери

— Това няма да се повтори, обещавам ви.

— Добре. Мога ли да ви напомня, че сметката на Естела за миналия месец не е платена.

— Ще я платя в петък. Тогава получавам заплата.

— Извинявайте, че ви напомням, госпожо Нунес. Естела е малко сладко момиченце и аз се радвам, че е при нас. Но нали трябва да плащам сметки…

— Разбирам ви. Ще платя в петък. Обещавам.

— Обещанията станаха две, госпожо Нунес.

— Да, знам.

— Лека нощ тогава. Лека нощ, скъпа Естела.

Въпреки своята педантичност госпожица Феро се грижеше отлично за детската градина и Естела беше щастлива там. Хуанита реши, че трябва да плати таксата за детската градина, веднага щом получи заплатата си за тази седмица. А след това ще се оправи някак до следващото плащане. Как ли точно щеше да стане това… Заплатата й като касиерка беше 98 долара седмично, но без удръжката за социална осигуровка тя взимаше 83 долара. С тези пари трябваше да се хранят, да плаща таксата за детската градина, плюс наема за жилището им — малък приземен апартамент във Форум Ист. А и финансовата компания щеше да настоява да й се плати, след като беше пропуснала да го стори миналия месец…

Преди Карлос да я напусне — той просто излезе от къщи и изчезна преди една година — тя беше достатъчно наивна и подписа някакви финансови документи заедно със съпруга си. Той си купи костюми, кола на старо и цветен телевизор, ала всичко това взе със себе си. Хуанита все още плащаше и имаше чувството, че никога няма да успее да изплати вноските докрай.

Може би трябваше да помоли финансовата компания да плаща по-малка сума. Със сигурност знаеше, че ще се държат отвратително, както беше миналия път, но все някак трябваше да изтърпи.

По пътя към къщи Естела подскачаше весело, като малката й ръчичка стискаше здраво ръката на Хуанита. В другата си ръка Хуанита държеше рисунката на Естела. След вечеря двете обикновено играеха и се смееха заедно. Но тази вечер на Хуанита никак не й беше до смях.

Притесненията й се засилиха, когато се замисли какво би станало, ако загуби работата си. Тя разбираше, че вероятността това да стане е голяма.

Знаеше също така, че ще й бъде много трудно да си намери друга работа. Коя банка би я наела — та нали бъдещите й работодатели ще искат да знаят къде е работила преди и ще разберат за изчезналите пари.

Какво би могла да прави без работа? Как ще издържа Естела? Хуанита се спря внезапно насред улицата, сграбчи дъщеря си и я притисна силно към себе си.

Тя се молеше утре някой да й помогне и да разкрие истината.

Някой, някой.

Но кой?

Алекс Вандервурт още не се беше прибрал.

Когато се върна от срещата си с Нолан Уейнрайт, той дълго се разхожда из кабинета, като се опитваше да подреди последните събития в логическа последователност. Главната му тема за размисъл бе вчерашното съобщение на Бен Розели. Какви ли щяха да са последиците за банката? Мислеше и за очакващите го в близките месеци събития в личния му живот.

Той не спираше да обикаля кабинета — дванайсет крачки насам и дванайсет натам — това бе негов стар навик. Един-два пъти се спря и отново разгледа фалшивите кредитни карти Кийчардж. Кредитите и кредитните карти бяха сред допълнителните му задължения — не само фалшивите, но и истинските.

На бюрото му бяха разпръснати няколко реклами, в които се изтъкваше предимството от ползването на кредитни карти. Те бяха подготвени от Рекламната агенция на Остин и главната им цел бе да подтикнат притежателите на Кийчардж да използват своя кредит и своите карти по-често.

Едно от съобщенията съветваше:

„Защо да се безпокоите за пари?

Използвайте своята карта Кийчардж

и

нека ние да се безпокоим за вас!“

Друго твърдеше:

„Сметките са безболезнени,

когато кажете:

«Ще платя с моята Кийчардж!»“

А трето агитираше така:

„Защо да чакате?

Още днес можете да реализирате утрешната си мечта!

Използвайте вашата кредитна карта —

СЕГА!“

Имаше още около половин дузина, все на същата тема.

Алекс Вандервурт се чувстваше неловко, когато ги четеше.

Но той едва ли би могъл да направи нещо Рекламите, които вече бяха одобрени от отдела за кредитни карти на банката, бяха изпратени просто за информация. Освен това главната насока на съдържанието им бе одобрена на управителния съвет на директорите преди няколко седмици, като основната цел беше да се увеличат печалбите от системата Кийчардж, която, както и всички системи за кредитни карти, бе донесла известни загуби в началото на нейното въвеждане. Въпреки всичко Алекс се питаше дали управителният съвет си е давал сметка, че рекламната кампания ще бъде чак толкова шумна и агресивна.